4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1143
С., 24.10. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 514/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н. против въззивно решение № 21 07.02.2011 год. по гр. дело № 5/2011 год. на Ловешки окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му наказание „уволнение” наложено със заповед № 880/29.07.2010 г. на ВНД Директор на ОД на МВР [населено място], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „механик по технически контрол на МПС в сектор „Пътна полиция” на МВР [населено място] и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3600 лв. за периода 02.08.2010 г. – 02.02.2011г. със законна лихва върху сумата до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение са нарушени разпоредбите на чл. 131, чл. 132 и чл. 193 ГПК и на чл. 147, т. 1 ГПК; били нарушени съдопроизводствени правила – чл. 236, ал. 2 ГПК; твърди, че заповедта за уволнение не е подписана от работодателя и че има промяна на страните по трудовия договор, както и че обжалваното решение влизало в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. дело № 1209/1994 г. на ВС, решение по гр. дело № 1164/2009 г. на ВКС, решение по гр. дело № 4842/2008 г. на ВКС, решение по гр. дело № 562/2000 г. на ВКС и решение по гр. дело № 384/2004 г. на ВКС, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Областна дирекция на МВР [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Изложени и са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на нарушаване на чл. 131 и чл. 132 ГПК, разпоредби относими към правото на отговор на исковата молба от ответника и приложенията към отговора, и на чл. 147 ГПК уреждащ правото на страната да твърди и сочи нови факти и обстоятелства, както и на нарушаване на чл. 236, ал. 2 ГПК от въззивния съд, поради липса на мотиви по посочените процесуални нарушения.
В разпоредбата на чл. 269 ГПК са уредени правомощията на въззивния съд, който се произнася служебно само по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и остава ограничен от посоченото във въззивната жалба по отношение пороците водещи до неправилност на решението. При ограничения въззив, въззивният съд не може по своя инициатива да поправи грешки на първоинстанционния съд. Неговата непосредствена задача е да провери по същество правилно ли е решението по спора. Въззивният съд проверя грешките и пропуските на първоинстанционния съд, ако те са посочени с въззивната жалба и са представени доказателства за това, стига да не се касае до нарушаване на императивна материална норма или до разгледан иск, с който съдът се е самосезирал, в които случаи отпада ограничението за проверка правилността на първоинстанционното решение от посоченото в жалбата. С обжалваното решение съдът се е произнесъл в рамките на наведените с жалбата оплаквания и е отговорил на доводите и възраженията на жалбоподателя, съдържащи се в писмения му отговор на въззивната жалба.
Довода, че заповедта за уволнението не била подписана от работодателя, касае съществото на спора, навежда се за първи път и не подлежи на обсъждане в настоящето производство. Заповедта е издадена от временно назначен със заповед на длъжността директор на Областна дирекция на МВР [населено място] в съответствие с изискванията на чл. 192, ал. 2 КТ и такъв въпрос не е бил поставян за обсъждане пред въззивния съд.
Представените съдебни решения касаят – по гр. дело № 4842/2008 г. на ВКС приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 188, ал. 3 ЗЗД, неотносими към предмета на настоящия спора; по гр. дело № 1209/94 г. ВК – приложението на чл. 190, т. 4 КТ предвиждащ дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”, какъвто въпрос не се съдържа в изложението и има значение за съществото на спора; по гр. дело № 5623/2000 г. на ВКС – приложението на чл. 192, ал. 1 КТ във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ, с което обжалваното решение не влиза в противоречие, тъй като дисциплинарната власт може да се делегира по силата на изрично упълномощаване в определени от работодателя граници; по гр. дело 384/2004 г. на ВКС – приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ по заповед за прекратяване на трудов договор подписана от търговски пълномощник на дружество и по гр. дело № 1164/2009 г. на ВКС относно разрешени въпроси по приложението на чл. 333, ал. 4 КТ, чл. 61, ал. 1 КТ, чл. 60 КТ за недействителност на колективен трудов договор и чл. 329 КТ свързан с извършване на подбор при определени уволнителни основания в производство по чл. 288 ГПК. Посочената съдебна практика няма отношение към твърденията за процесуални нарушения, а част от тях и към предмета на спора, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
С писмения отговор ответникът е поискал присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв. по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение (чл. 7, ал. 1), което с оглед изхода на делото следва да се заплати от жалбоподателя.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 07.02.2011 год. по гр. дело № 5/2011 год. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. П. Н. да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ