4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 766
С., 24.10. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 5869/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. П. М. чрез пълномощник адв. Ю. М. Хасковска адвокатска колегия против въззивно определение № 692 от 27.06.2014г. по в. ч. гр. дело № 462/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 702 от 16.04.2014г. по гр. дело № 3458/2013 на Хасковски районен съд, с което е оставен без разглеждане предявения от М. П. М. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване право на собственост върху земеделски земи към момента на включването им ТКЗС като недопустим и е прекратено производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – следва ли да се приеме, че съдът е имал право да върне исковата молба и да прекрати образуваното производство, без да посочи срок на ищеца за отстраняване на съществуващи недостатъци, когато липсват данни по делото, че тези недостатъци са безспорни. Жалбоподателят се позовава на определение по ч. гр. дело № 314/2011 г. на ВКС, четвърто г. о. и решение по тър. дело № 723/2011 г. на ВКС, второ отделение като твърди, че поставения правен въпрос с обжалваното определение е разрешен в противоречие с приетото в посочената съдебна практика – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците Т. С. М., Н. М. Л., В. М. Д. и Д. Т. М. не са представили писмен отговор на частната касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По поставеният правен въпрос – следва ли да се приеме, че съдът е имал право да върне исковата молба и да прекрати образуваното производство, без да посочи срок на ищеца за отстраняване на съществуващи недостатъци, когато липсват данни по делото, че тези недостатъци са безспорни, жалбоподателят представя определение по ч. гр. дело № 314/2011г. ВКС, с което е разгледан въпроса, дали съдът може да се произнесе по допустимостта/нередовността на предявения иск преди да изясни характера на правоотношението предмет на първоначалната искова молба и последвали няколко конкретно посочени уточнения. Прието е, че исковата молба съдържа противоречиви твърдения, поради което не може да се установи дали е налице гражданско или административно правоотношение, поради което като се е произнесъл по редовността и допустимостта на исковата молба възприета от съда като установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, без да е бил изяснен характера на спорното правоотношение, съдът е постановил недопустимо определение, обзсилено от проверяващия съд. С определението са дадени конкретни указания до решаващия съд, от които зависи подведомствеността на молбата за съдебна защита – дали ищците са подали заявления за възстановяване на собствеността върху заявените земи и гори и има ли произнасяне на административния орган за възстановяване на собствеността.
С представеното решение по т. дело № 723/2011г. на ВКС е даден отговор на въпроса относно процесуалните предпоставки за допустимостта на иска по чл. 422 ГПК, като е прието, че в производството по чл. 424 ГПК са приложими общите разпоредби на ГПК, вкл. и тази по чл. 130 ГПК вменяваща задължение на съда да извърши проверка на допустимостта на иска. Ако при проверката бъде констатирано, че същият е недопустим, задължението на съда да върне исковата молба е безусловно, само когато съответните недостатъци са безспорни. При съмнение съдът следва да посочи срок на ищеца за тяхното отстраняване и само при неизпълнение на указанията исковата молба подлежи на връщане.
Приетото с обжалваното определение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
За да върне исковата молба, съдът се е позовал на трайно установената съдебна практика, според която, когато се оспорва право на собственост върху земеделска земя по съдебен ред към минал момент по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, допустимостта на иска е обусловена от установяване на правен интерес, а такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на административния орган за възстановяване на собствеността върху земеделските земи (т. 2 ТР № 1/97г. на ОСГК на ВКС).
Прието е, че в конкретния случай пред ОСЗГ Х. е било заявено право на възстановяване на процесните земи от Т. М. Г. – решение № 31-60/26.10.1999г. Данни за заявление от ищеца за възстановяване на земите, предмет на исковата му молба, оставени от общия наследодател на страните М. Г. М., което би обусловило правния му интерес от предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 З. липсват, а с оглед изтичането на преклузивния срок по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е невъзможно й да се проведе такова производство по съдебен ред. Съдът е обсъдил представеното решение № 31-16/18.06.1998г. постановено по искане на ищеца пред административния орган за възстановяване правото на собственост на земеделски земи останали от общия наследодател М. Г. М. и след като е констатирал, че то не касае земите предмет на иска му по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е приел, че същият е недопустим поради липса на правен интерес.
В настоящия случай не се касае до нередовност на исковата молба, от което да възникне задължение за съда, да определя срок за отстраняването й. В исковата си молба ищецът е извел правния си интерес от предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от наличието на образувано между наследниците на общия наследодател дело за делба на земеделските земи останали от М. Г. М.. Твърдения, че той е правил искане пред поземлената комисия като орган по възстановяване на правото на собственост, за възстановяване на процесните земеделски земи в исковата молба липсват, а от представените доказателства е било видно, че направеното от ищеца искане касае земеделски земи останали от общия наследодател, различни от процесните. В този смисъл, поставеният правен въпрос с обжалваното определение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, с която въпросът е получил разрешение при обстоятелства различни от тези, при които е приета недопустимост на иска с настоящето определението. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 692 от 27.06.2014г. по в. ч. гр. дело № 462/2014г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ