3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
С., 06.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4996/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. С. чрез пълномощник С. Б. Пловдивска адвокатска колегия против въззивно решение № 217 от 24.04.2013 г. по в. гр. дело № 1202/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1215 от 06.07.2012 г. по гр. дело № 2911/2010 г. на Пловдивски окръжен съд за отхвърляне иска на С. К. С. против С. К. П. и С. С. П. за обявяване на основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД за относително недействителна на сделката по нотариален акт № 2, том 7, рег. № 4605, н. д. № 1077/2007 г. на нотариус с район на действие Пловдивски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени правните въпроси – законосъобразно ли апелативният съд е отказал да спре производството по делото до решаване на гражданско дело № 626/2013 г. на Пловдивски окръжен съд с предмет осъдителен иск по чл. 108 ЗС срещу ответниците; притежава ли ищцата право на иск по чл. 135 ЗЗД, ако няма качеството на кредитор и какъв е този иск – недопустим или неоснователен; след като съдът е прекратил производството по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва ли да разгледа иска по чл. 135 ЗЗД, ако те са предявени в отношение на евентуалност и следва ли ищцата да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на ответници, ако тя е освободена от заплащане на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК. В изложението се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците С. К. П. и С. С. П. чрез адвокат Ц. П. адвокатски колектив оспорват касационната жалба и основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 135, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От поставените правни въпроси водещ е процесуалноправния въпрос – притежава ли ищцата право на иск по чл. 135 ЗЗД, ако няма качеството на кредитор и какъв е този иск – недопустим или неоснователен. Принадлежността на правото на иск има значение за процесуалната легитимация на ищеца, която е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Ако тя липсва, липсва право на иск в полза на страната по делото и затова съдът няма право да разгледа и реши спора по същество, а е длъжен да прекрати делото.
Въпросът, дали искът по чл. 135 ЗЗД е допустим или неоснователен, ако ищцата няма качеството на кредитор, има отношение към процесуалната легитимация на ищцата, респ. правото на иск и е относим към допустимостта на поставеното решение, за която касационният съд следи служебно. По въпроса следва да се допусне касационно обжалване, с оглед й на приетото с обжалваното решение, че ищцата не доказва към момента на предявяването на иска да има облигационна връзка с първия ответник, т. е. да има качеството на кредитор за парично или непарично вземане, поради което не притежава активна материалноправна легитимация по иска по чл. 135 ЗЗД, което прави предявения иск неоснователен.
Съдът не определя държавна такса за касационно обжалване, тъй като жалбоподателката-ищца е освободена от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 217 от 24.04.2013 г. по в. гр. дело № 1202/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ