1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1370
С., 20.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 615 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт А. А., против въззивно решение от 09.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 6338/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 10.03.2010 г. на Софийски районен съд, 52 с-в, постановено по гр.д. № 45244/2009 г., са уважени предявените от С. Л. Р. от [населено място], срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване уволнението на С. Л. Р., извършено със заповед № 2401/02.09.2009 г. на изпълнителния директор за незаконосъобразно и отмяна на уволнението; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяването на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението „сътрудник продажби”, отдел „Юг”, Дирекция „Директни продажби”, по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за принудителна безработица в размер на 6 277,47 лв., по чл. 128 КТ в размер на 1 107,70 лв., по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 3 323,10 лв., както и е отменена заповед № 8/27.08.2009 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът [фирма] [населено място], поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените срещу него искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по правен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. И. процесуалноправен въпрос е за неправилно приложение нормите на чл. 175 и чл. 176, ал. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил като съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, решения на отделни състави на ВКС, едно от които постановено по реда на чл. 290 ГПК, както следва : решение от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1994/2003 г., ТК, решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр.д. № 4112/2008 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 218 от 14.02.2003 г. по гр.д. № 2451/2002 г. на V ГО на ВКС и решение № 248 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 6031/2007 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът по жалбата С. Л. Р., чрез пълномощника си адв. К. К. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 , ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като дисциплинарното наказание уволнение е наложено на ищеца след изтичане на посочените в чл. 194, ал. 1 КТ преклузивни срокове за налагане на наказанието, тъй като работодателят е узнал за кражбата на парични средства от касата на магазина на 23.06.2009 г., а наказанието е наложено с връчване на уволнителната заповед на 04.09.2009 г. И тъй като от 23.06.2009 г. е започнал да тече двумесечният преклузивен срок за налагане на дисциплинарното наказание, който срок не е спазен дори с прекъсването му през времето, през което ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, поради изтичането му, правото на работодателя дисциплинарно да го уволни се е преклудирало. Съдът е приел, че по делото не е установено ищецът да е ползвал друг вид отпуск през този период.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 и т. 3/. В конкретния случай е посочено, че въззивното решение е постановено в противоречие с приетото в посочените по-горе и представени съдебни решения на ВКС, поради което в случая основанието за допускане на касационния контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 175 и чл. 176, ал. 3 ГПК, така както са формулирани не съставляват правен въпрос, обусловил изхода на спора като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че изложението не извежда материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който да е отнесен към конкретна хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Поставените въпроси касаят конкретни процесуални действия на първоинстанционния съд, които подлежат на проверка от въззивната инстанция, доколкото са въведени като оплаквания с оглед на възприетия ограничен въззив. Въпросите, както са формулирани, касаят съществото на спора и фактически те са доразвити в касационната жалба като основания за неправилността на въззивното решение. Следва да се посочи, че обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената към касационната жалба съдебна практика, отнасяща се до приложението на чл. 114 ГПК/отм./, чл. 176 ГПК/2007 г./, тъй като признанието от страната на определен факт следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, както е процедирал въззивния съд в обжалваното решение. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
При този изход на спора, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 6338/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 15930/23.02.2011 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: