3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1213
С., 04.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4613/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Д. и М. М. Джанекова чрез пълномощник адвокат Н. К. Б. адвокатска колегия против въззивно решение № 1137 от 25.03.2013 г. по в. гр. дело № 76/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4274 от 07.12.2012 г. по гр. дело № 710/2012 г. на Районен съд – [населено място] в частта, с която са отхвърлени исковете за обявяване нищожността на договор за гледане и издръжка от 29.07.2011 г. сключен с нотариален акт № 28/2011 г. на нотариус с район на действие Районен съд [населено място], с който М. И. Д. починал на 28.02.2012 г. прехвърлил на малолетните си внуци си М. И. Джанекова и И. И. Д. действащи чрез своята майка и законна представителка И. К. Джанекова 1/2 идеална част от поземлен имот пл. № 202 от кв. 3 по плана на [населено място] с площ 810 кв. м при посочени съседи, ведно с 1/2 идеална част от едноетажна масивна сграда със застроена площ 110 км. м, ведно с 1/2 идеална част от масивен гараж със застроена площ 12 кв. м и ведно с 1/2 идеална част от второстепенна сграда – масивен навес със застроена площ 32 кв. м, срещу задължение за цялостно гледане и издръжка на прехвърлителя, като привиден на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД прикриващ дарение и за развалянето му поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят процесуалноправния въпрос – длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви относно всички доводи и възражения направени от страните в процеса с твърдение за липса на подробни мотиви по двата отхвърлени иска. Поддържа се, че правният въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците М. И. Джанекова и И. И. Д., действащи чрез своята майка и законна представителка И. К. Джанекова, чрез пълномощник адвокат А. М. оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Излагат съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателите са претендирали нищожност на договор за продажба на идеална част от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с твърдение, че договорът е привиден и прикрива дарение, тъй като приобретателите са малолетни, самите те се нуждаят от грижи и издръжка и не са в състояние да престират насрещно, което водело до безвъзмезност на договора. В тази връзка по реда на чл. 165, ал. 2 ГПК на страните са допуснати гласни доказателства. В съответствие с изискванията на т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото, изложил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора и като е направил констатация за наличието на пълно съвпадение с тези на първата инстанция е отразил крайният резултат в диспозитива на решението, потвърждавайки първоинстанционното решение за неоснователността на иска. Мотивите на решението отразяват решаващата дейност на въззивния съд по съществото на спора и установяват правното положение между страните, каквото е то в момента на приключване на устните състезания.
По същият начин въззивният съд е изградил решаващите мотиви за неоснователността на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Влошените отношения между прехвърлителя на имота и жалбоподателите, грижите и вниманието, които той е получавал от майката на приобретателите по време на болничните му престои, привързаността на прехвърлителя към внуците си запазена и след развода на родителите са дали основание на съда за приеме, че договорът е бил изпълняван.
Кредиторът е приемал изпълнението на договора в обема предоставян му от длъжниците и се е считал удовлетворен. Длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи и начин на живот, които той не е готов да приеме, поради което твърденията на наследниците – ищци, че кредиторът бил здрав, обслужвал се сам, не се нуждаел от грижи, както и за непълнота на престацията не са приети с обжалваното решение като основание за разваляне на договора, с което крайният извод за неоснователност на иска е съобразен с практиката на ВКС по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното по поставения процесуалноправен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответниците по касационната жалба, поради липса на доказателства за изплатен адвокатски хонорар на адв. М. в размер на 500 лв. за настоящето производство по представен списък за разноски.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1137 от 25.03.2013 г. по в. гр. дело № 76/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ