2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 204
С., 6.02. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5739/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Т., И. И. Б. и А. И. Б. чрез пълномощник адвокат Е. Й. – Кюстендилска адвокатска колегия против въззивно решение от 24.07.2013 г. по в. гр. дело № 332/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е изменено решение от 25.10.2012 г. по гр. дело № 2338/2011 г. на Дупнишки районен съд, като е намален размера на обезщетенията с правно основание чл. 201, ал. 2, пр. 2 КТ, които едноличен търговец Р. С. Н. с фирма „ Р. Н. – Даци-Р” със седалище и адрес на управление [населено място] дол следва да заплати на Р. И. Т., И. И. Б. и А. И. Б. от 7700 лв. на 3876 лв.
В касационната жалба жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на ВКС и неправилно прилагане на закона са разрешени правни въпроси – допустимо ли е в конкретния случай да се приеме, че пострадалият е допуснал груба небрежност при отстраняването на повреда по зачисления му автобус, след като не е бил инструктиран от работодателя и няма технически познания за отстраняване на техническата неизправност или това е обикновена небрежност; допустимо ли е въззивният съд да завиши процента на приноса на пострадалия, след като първонистанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка; допустимо ли е въззивният съд да се произнесе без да обсъди изложените в писмения отговор на възиваемите доводи относно значението на автотехническата експертиза и в тази връзка да даде отговор за причините и механизма на ПТП, при които е починал наследодателят им при твърдения, че експертизата почива на предположения. Жалбоподателите представят две съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 2898/2008 г. по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и по гр. дело № 3456/2008г., също относно приложението на чл. 201 ал. 2 КТ, постановено по реда на чл. 290 ГПК, чрез които обосновават твърдението си за противоречивото разрешаване на правните въпроси с обжалваното решение – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата [фирма] [населено място] дол чрез адвокат К. Р. – Кюстендилска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 201, ал. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси визират конкретни фактически и правни изводи на съда, които с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика. Със съдебните решения са разрешени случаи при фактическа обстановка, различна от установената по настоящето дело, поради което не би могло да се прави аналогия по фактическите изводи. Правните изводи направени с обжалваното решение относно компенсацията на вини не влизат в противоречие с приетото в решение по гр. дело № 3456/2008 г. на ВКС, че установяването на груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ е предпоставка за компенсации на вини и не е критерии за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалия.
За да увеличи процентно приноса на пострадалия (от 50% по първоинстанционното решение на 60%) , въззивният съд е изложил подробни съображения, като се е ръководил от обективното съотношение на приносите, установено от доказателствата по делото, приемайки че извършените от работника нарушения по обем и вредоносен характер надхвърлят допуснатите от работодателя нарушения по организацията и ремонта на автобусите и по охраната на труда. Прието е, че работникът е предприел отстраняване на повреда на автобуса, без да е имал задължение за това и без ремонта да е бил належащ (при липса на внезапно възникнала необходимост от ремонт), доколкото в гаража на работодателя е имало на разположение дежурен автобус и авариен екип; ремонтът е предприет на място извън гаража, пред дома на пострадалия на терен представляващ ливада с наклон 4%, при невъзможност да се повдигне автобус от този вид с двутонен крик; пострадалият не е имал квалификация да отстрани въпросната повреда (ремонт на въздушна възглавница), който следва да се извърши в гараж от компетентно лице – механик, а не шофьор; същият е поел дежурство на друг водач, без да уведоми работодателя; нарушил е забрани вписани в трудовата характеристика да се извършват работи по, над или под автобус повдигнат или обърнат частично само с повдигателно съображение, закачен на кука или непосредствено захванати – поведение квалифицирано от съда като проява на груба небрежност (необоснована самонадеяност), което ангажира вината на пострадалото лице и определя неговия принос в настъпилия вредоносен резултат. В. съд, като съд по съществото на спора, разполага с правомощието да обсъди доказателствата по делото и сам да приложи правилата на логиката, опита и науката, за да обоснове изводите си за основателността на исковете.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.07.2013 г. по в. гр. дело № 332/2013г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ