Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
София, 26.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, IІІ гр. отделение, в публично заседание на двадесети януари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 2183 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Д. и Й. Х. Д. срещу въззивно решение № 28 от 7.01.2008 год. по гр.д. № 2817/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.06.2007 год. по гр.д. № 378/2002 год. на Карловския районен съд в частта, с която е определен делът им в общите части, при учредяването на етажната собственост. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК/ отм./.
Ответникът по жалбата Д. Х. М. не изразява становище.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията по чл.218в, ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Производството по делото е делбено – във фазата по извършване на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд по извършване на делбата, като е приел, че с оглед възприетия способ за ликвидиране на съсобствеността върху допуснатите до делба недвижими имоти – чл.292 ГПК дяловете на отделните собственици в общите части следва да се определят по реда на чл.40, ал.1 ЗС. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е извършено разпределение на обектите от жилищната сграда по реда на чл.292 ГПК, като на жалбоподателите е разпределен първия етаж от жилищната сграда с две избени помещения, а на ответника втория етаж с едно избено помещение не е обжалвано. Оплакванията на жалбоподателите са не по отношение избрания от съда способ за извършване на делбата, а досежно начина по който са определени дяловете им в общите части и сумите, които следва да заплатят за уравнение.
Въззивният съд е преценил, че с възприетия способ за извършване на делбата в дворното място е възникнала етажна собственост, при която дяловете на отделните собственици в общите части, каквото е и дворното място се определят по правилата на чл.40 ал.1 ЗС, а именно съобразно стойността на притежавания самостоятелен обект на правото на собственост, а определените с решението по допускане на делбата дялове на съделителите върху същото ще имат значение при уравнение на дяловете им. Припадащият се процент от общите части, каквото е и дворното място към всеки един от съответните етажи от жилищната сграда оказва влияние в стойностно отношение и върху присъдените парични суми за уравнение. В конкретния случай от допусната до делба двуетажна жилищна сграда районният съд е обособил два дяла- първи и втори жилищни етажи, като е разпределил на жалбоподателите първият етаж, а на ответника втория. С влизане в сила на решението по извършване на делбата по способа на чл.292 ГПК /отм./ се създава етажна собственост по чл.37 ЗС. В този случай дворното място е обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Съотношението на правата на собствениците на жилищата в общите части се определя по правилата на чл.40, ал.1 ЗС. Според чл. 40, ал.1 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойността на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост, а правата определени с решението по допускане на делбата имат значение за паричното изравняване на това съотношение. Когато съдът чрез извършване на делбата учредява етажна собственост, той следва да посочи императивно в какъв размер /процентно/ всяко обособено жилище притежава дял от общите части на сградата, а в конкретния случай и от дворното място. Правилно въззивният съд е приел, че при възприетия способ за извършване на делбата е учредена етажна собственост, при която дворното място е обща част и делът на всеки собственик следва да се определи по правилата на чл.40, ал.1 ЗС.становено е по делото, че подпокривното пространство не е преградено на отделни клетки, поради което съставлява обща част на сградата, т.е. има предназначението на обща част. Изводите на въззивния съд, че по отношение на подпокривното пространство като обща част на сградата също следва да се приложи разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗС е правилен. Законосъобразен е изводът, че намиращия се в дворното място навес, като несамостоятелен обект на правото на собственост следва съдбата на дворното място и следва да се включи в оценката при определяне на уравнението на дяловете. В случая ирелевантно е обстоятелството кой го е построил и с какви средства е изграден. Тези доводи касаят облигационни отношения между страните. Развитите доводи за начина по който страните са ползвали дворното място също са неотносими в случая, тъй като предмет на делото не е разпределение на ползване на съсобствен имот по чл.32, ал.2 ЗС.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението е постановено при точно приложение на материалния закон, поради което ще следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 28 от 7.01.2008 год. по гр.д. № 2817/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: