РЕШЕНИЕ
№ 533
София, 3.07. 009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ГК, III гр. отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ВЕСКА РАЙЧЕВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Богданова
гр.дело № 442 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2, ал.2 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1,б.“а’ТПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. К. срещу въззивно решение от 14.06.2007 г. по гр.д. № 1941/2006 на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 13.07.2006 г. по гр.д. № 918/2005 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. К. К. срещу К. Н. Й. М. В. Б. иск са признаване за установено, че 8840/88396 ид.ч. от недвижимите имоти: офис № №* и 704 намиращи се на VII мансарден етаж от сградата, построена в УПИ II-21, кв.217 по плана на гр. С., Зона Б-4, ведно със съответните ид.части от сградата и дворното място са лична собственост на В. К. К., на основание чл.21, ал.2 СК. В жалбата са въведени касационните отменителни основания по чл.2186, ал.1, б.“в“ ГПК /отм./ – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
В срока по чл.218г ГПК/отм./ не е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба К. Н. И. М. В. Б. .
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
В. К. К. е предявила срещу бившият си съпруг К иск за признаване за установено, че 8840/88396 ид.ч. от недвижимите имоти: офис № №* и 704 намиращи се на VII мансарден етаж от сградата, построена в УПИ П-21, кв.217 по плана на гр. С., Зона Б-4, ведно със съответните ид.части от сградата и дворното място са нейна лична собственост, на основание чл.21, ал.1 СК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че 49 714/88396 ид.ч. от процесиите недвижими имоти са лична собственост на В. К. , на основание чл.21, ал.2 СК. Приел е за установено, че сумата в размер на 49 714.17 евро вложена в закупуване на процесиите офиси представляват извънсемейни средства на К. По отношение на сумата 8 840 евро внесени по сметка на „Архи“ ООД, гр. С. по сделката с процесиите имоти е приел, че не е установено същата да е лично притежание на К. , при което е приел че не е налице частична трансформация по чл.21, ал.2 СК, съответстваща на сумата 8 840 евро.
В касационната жалба се поддържа оплакването, че в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон -чл.21, ал.2 СК във вр. чл.19 СК въззивният съд приел за недоказано твърдението на жалбоподателката, че е вложила лични, извънсемейни средства в размер на сумата 8 840 евро. Според жалбоподателката изводът на въззивния съд, че не е установен извънбрачният произход на посочената сума е необоснован. Процесната сума била внесена като капаро от пълномощника на жалбоподателката- адв. Н. И. , а от извлеченията от банковата й сметка в Кооперативна банка се установявал извънбрачният й произход.
Оплакването е неоснователно. Фактическият състав за да бъде признат личен дял на един от съпрузите от общата вещ, изисква да е налице влагане на сумите, имащи извънбрачен произход при придобиването на вещта- съпружеска имуществена общност. За да отхвърли иска по чл.21, ал.2 СК на жалбоподателката и да не й признае личен дял от недвижимите имоти, съответстващ на сумата 8 840 евро, поради трансформиране на нейни лични средства в придобиването на офисите, в която част е поискано касиране на решението, съдът след като е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, е приел, че не е оборена презумпцията за съвместен принос от чл. 19, ал. 3 СК за тази част от собствеността на офисите, като покрита с лични средства на жалбоподателката.
Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ страната която е поддържала, че част от средствата са нейни лични е длъжна да докаже твърдението си. Жалподателката не е доказала иска по чл.21, ал.2 СК за да й се признае индивидуален дял от процесиите офиси, съответстващ на вложени лични, извънсемейни средства в размер на 8 840 евро в придобиването им. Обстоятелството, че пълномощникът на жалбоподателката- адв. Н. И. е внесъл сумата от името и за сметка на жалбоподателката, както и че тази сума е внесена като капаро за покупка на процесиите офиси, не може да обоснове извод че тя има извънсемеен произход. Твърдението, че извънсемейният произход е установен от представените по делото извлечения от банковата й сметка е неоснователно. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че процесната сума е преведена на 8.04.2004 г. на продавача. От извършените отбелязвания за движението на сумите по банковите сметки на К. в ЦКБ АД-клон Химимпорт не се установява процесната сумата да е изтеглена от сметката набрана от внесените извънсемейните средства. Събраните доказателства, относно това, че жалбоподателката е притежавала на влог лични средства не обосновават извода, че и процесната сума вложена за закупуване на недвижимите имоти е част от тези средства. След като жалбоподателката не е доказала извънсемейният й произход, правилно въззивният съд е приел, че не следва да й се признае личен дял от офисите, съответстващ на тази сума. Ето защо изводът на съда, че за сумата 8 840 евро не следва да се признае частична трансформация, обоснован чрез анализ на доказателствения материал по делото е законосъобразен и решението в обжалваната част, като правилно следва да се остави в сила.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице релевираните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения за материалния закон при постановяване на решението и не са налице основания за касирането му.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, I г.о.
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 14.06.2007 г. по гр.д. № 1941/2006 на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: