Р Е Ш Е Н И Е
№ 863
София, 22.12.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 1516/2008г.
Производството е по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК вр.чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба от Д. Г. Д. от гр. К. срещу въззивно решение № 413 от 19.12.2007 г. по гр.д. № 678/2007 г. на С. окръжен съд, в частта относно вината за прекратяване на брака и ползуването на семейното жилище. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответницата М. В. Д. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите във връзка с изложените касационни основания и провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба в частта срещу въззивното решение, с което е оставено в сила решението на районния съд в частта му, с която е прекратен брака между страните по делото по вина на жалбоподателя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:
Съгласно разпоредба на чл.218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и искове по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Решенията на въззивните съдилища по брачни искове са изключени от касационен контрол, поради което касационната жалба с която се обжалва решението на въззивния съд относно прекратяването на брака е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивната инстанция. Разглеждането на делото по брачния иск е двуинстанционно и спрямо въззивното решение по брачния иск касационния контрол е изключен.
По изложените съображения касационната жалба в тази част, като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която семейното жилище е предоставено на ответницата е процсуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да предостави ползването на семейното жилище на ответницата въззивният съд е приел, че то е неподеляемо, че отношенията между съпрузите са непърпими, че вина за прекратяване на брака има жалбоподателя, и че в интерес на децата е на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права, да се предостави за ползуване и семейното жилище.
Този извод на съда е правилен и съответствува на събраните по делото доказателства. Като е оставил в сила решението на районния съд в обжалваната част въззивният съд правилно е приел за установено, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ответницата. Съдът е отчел факта, че упражняването на родителските права върху родените от брака деца е предоставено на майката. От доказателства по делото е установено, че е налице нетърпимост в отношенията между съпрузите, че вина за прекратяване на брака има жалбоподателя, че с оглед помещенията от които се състои жилището не съществува възможност да бъде ползвано съвместно от двамата, което не е и в интерес на децата. С ППВС № 12 от 28.11.1971 г. е посочено, че съдът следва да установи възможността семейното жилище да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения, такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т.е. от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизните е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими. В случая при извършената преценка на доказателствата по делото в съвкупност и съобразявайки критериите, визирани в разпоредбата на чл.107, ал.1 СК /отм./ правилно въззивният съд е приел, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на майката.
Предвид изложените съображения Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Г. Д. от гр. К. срещу въззивно решение № 413 от 19.12.2007 г. по гр.д. № 678/2007 г. на С. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 49 ”г” от 22.03.2007 г. по гр.д. № 947/2006 г. на К. районен съд в частта му, с която е прекратен сключеният на 3.08.1991 г. граждански брак между М. В. Д. и Д. Г. Д., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на Д.
Решението в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :