О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София, 5.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 79 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. И. Б. от гр. С., чрез пълномощника адв. Л от АК-Сливен, против решение № 39 от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 88 по описа за 2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което като е оставено в сила решението от 23.03.2009 г. по гр.д. № 792/2008 г. на Сливенския окръжен съд, са отхвърлени предявените от Б. И. Б., срещу С. И. К. от гр. С., при участието на трето лице – помагач К. Д. Д. от гр. С., обективно съединени искове, с правно основание чл. 42, б. „б”, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, с правно основание чл. 42, б. „в”, предл. първо и предл. последно от ЗН, за обявяване нищожността на завещателно разпореждане, извършено във формата на саморъчно завещание от 03.01.1973 г. от Л. Е. Т. в полза на С. И. К..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят Б. И. Б. твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за спорното право, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван е противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което твърдение представя съдебни решения, както следва: решение № 438 от 19.051999 г. по гр.д. № 110/1999 г. на І ГО на ВКС, решение № 1* от 30.07.1984 г. по гр.д. № 438/1984 г. на І ГО на ВС, решение № 373 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 2272/2007 г. на І ГО на ВКС, решение № 1* от 04.12.2007 г. по гр.д. № 802/2006 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 860 от 02.10.2008 г. по гр.д. № 3049/2007 г. на І ГО на ВКС, решение № 116 от 12.02.1993 г. по гр.д. № 755/1992 г. на І ГО на ВКС, решение № 1* от 11.12.2008 г. по гр.д. № 5025/2007 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 156 от 15.03.1995 г. по гр.д. № 916/1994 г. Тъй като представената съдебна практика не е задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 Г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, а представлява решения на отделни състави на ВКС, основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Изведеният от жалбоподателя въпрос, макар и непрецизно формулиран, конкретизиран и уточнен от ВКС при условията на т. 1 от ТР № 1/2010 Г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК е, вменяването на задължение за гледане на трето лице, съставлява ли тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17 ЗН и в тази връзка към кой момент се определя валидността на завещанието – към момента на съставянето му, или към момента на откриване на наследството.
Ответникът по касационната жалба С. И. К., чрез пълномощника си адв. Л от АК-Сливен в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба и изразява становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Третото лице – помагач К. Д. Д., чрез повереника си адв. С от АК-Сливен в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба и изразява становище за липсата на основания за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че процесното завещание е автентично, написано и подписано от завещателката, както и че то е с тежест, допустима от закона, тъй като с нея не се променя правната същност на завещанието като едностранна и безвъзмездна сделка.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос е обусловил крайното решение на съда и е решаван противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените и описани по-горе съдебни решения.
Релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и касаторът не е обосновал своите твърдения, че разрешаването на поставеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради което на това основание не следва да се допусне касационният контрол.
Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 573,76 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 39 от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 88 по описа за 2009 г. на Бургаския апелативен съд.
Указва на Б. И. Б. от гр. С., кв. „Българка”, бл. 28, ап. 2, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 573,76 лв., като в противен случай производството по делото пред ВКС ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: