РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. София, 19.06. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 03 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Зоя Атанасова
дело № 493/2008 година
Производството е по §2 ал. З от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. „а“ от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника Б. А. З., чрез адв.пълномощника Б. П. срещу решение № 365/03.12.2007 г., постановено по гр.дело № 317/2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 178 от 21.05.2007 г. по гр.дело № 15/2007 г. на Смолянския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. А. З., че Н. А. С., Б. Р. С., Е. И. Ж., С. И. Ж. са собственици, съответно първият на 12/24 идеални части, втората на 1/24 ид.част, третата на 4/24 ид. части и четвъртата на 1/24 ид.части на част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл. № 1 площ 3 567 кв.м., при общи външни граници -река А. , дере, земеделска земя, наследници на Салих Х. и наследници на М. П. , участващ в УПИ-IV резервен терен, кв.48 по плана на с. М., Смолянска област, при площ на частта 1 дка и граници на частта, находяща се в източната част на имота – наследници на М. П. , дере и част от имота, отреден за улица, наследници на Салих Х. , собствен имот, повдигнати в жълт цвят на скица на л.23 от делото, която е неразделна част от решението, като е осъден Б. А. З. да предаде на Н. А. С., Б. Р. С., Е. И. Ж. и С. И. Ж. владението върху описаната част. Жалбоподателят обосновава доводи за постановяване на обжалваното решение при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.“в“ от ГПК/отм./.
Ответниците по касация Н. А. С., Б. Р. С., Е. И. Ж. и С. И. Ж. не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./ установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 от ГПК/отм./, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с решение № 09280/23.02.2001 г. на Поземлена комисия гр. С., влязло в сила на 09.04.2001 г. на ответниците по касация-ищци е възстановено правото на собственост върху земеделски имот – ливада от 3567 дка в м.“Срощу“ в землището на с. М. при граници – река, дере земеделска земя, наследници на Салих Х. и наследници на М. П. Посочения имот е нанесен в помощният кадастрален план на с. М. от 06.12.2000 г. и попада в кв.48, парцел **** – резервен терен и е в регулация. Безспорно установено е, че процесния имот е бил собственост на наследодателката на ищците С, починала на 08.12.1969 г. С констативен нотариален акт № 1* том II, дело № 301/2006 г. ищците Н, Б. С. , Е. Ж. и С. Ж. , заедно с неучастващи по делото наследници на общата наследодателка С, В. М. Б. били признати за собственици на осн.чл.483, ал.1 от ГПК/отм./ и решение на ПК гр. С. № 09280/23.02.2001 г. за собственици на 3А идеални части на поземлен имот пл. № 1 с площ от 3567 кв.м. с граници – река А. , дере, земеделска земя, наследници на Салих Х. и наследници на М. П. , участващ в УПИ * резервен терен в кв.48 по плана на с. М.. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, дело № 435/2006 г. на нотариус при
СРС съсобственичката на процесния имот З. У. продала на Н. С. 1/8 ид.част от същия. С нотариален акт за дарение № 1* дело № 675/2006 г. на нотариус при СРС В. М. Б. дарила на ищцата Е. И. Ж. 1/8 идеална част от процесния имот, а с нот. акт за дарение № 1* дело № 673/2006 г. на нотариус при СРС К. М. К. дарила на ищеца Н. С. 1/8 идеална част от имота.
Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че една от наследниците по заместване на общата наследодателка З ищецът Н предложили през 1994 г. на ответника по иска-жалбоподател Б. З. да ползва един декар от процесния имот, за което същият заплатил сумата 600 лева и 100 германски. Ответникът З. поел задължението да осигурява на У. картофи за срок от пет години.говорката за ползване на имота била за срок от пет години.становено е, че касаторът ползвал имота от един декар от 1994 година до предявяване на иска. За този период касаторът изплатил освен посочените суми и осигурил за период от пет години на З. У. картофи по 100 кг. Последната поканила касатора да освободи имота, което същият отказал да извърши. Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че касаторът ползвал един декар от поземлен имот I с площ 3567 кв.м., очертан на скицата, приложена на л.23 от делото със жълт цвят. Поради отказ на касатора да освободи спорния имот ответниците по касация отправили жалба до Районна прокуратура гр. С. за извършени от него самоуправни действия.
При правилно установени факти съдът е приел от правна страна, че ищците са придобили собствеността върху поземлен имот пл. № 1 с площ от 3567 кв.м. при граници – река А. , дере, земеделска земя, наследници на Салих Х. и наследници на М. П. , участващ в УПИ-IV резервен терен в кв.48 по плана на с. М., Смолянска област на основание влязло в сила решение на Поземлена комисия Смолян № 09280/23.02.2001 г., като наследници на общата наследодателка С. След постановяване на решението на ПК гр. С. наследниците на С. С. и съсобственици на имота З продала на ищеца Н. С. 1/8 ид.част от процесния имот, К. К. дарила на последния също 1/8 ид.част от имота, а В. Б. дарила на ищцата Е/8 ид.част от имота. Прието е от съда, че спорния имот от един декар е част от описания имот с площ от 3567 кв.м. Преди реституирането на правото на собственост върху имота в полза на ищците част от същия от един декар през 1994 г. била предоставена под наем на касатора Б. З. за срок от пет години. Поради това, че решението на Поземлена комисия гр. С. за реституция на земеделския имот е влязло в сила на 09.04.2001 г. съдът е направил извода, че имота не е могъл да бъде придобит на основание давностно владение от жалбоподателя, тъй като до този момент е бил включен във фонда на ТКЗС. Прието е също, че ответникът не е придобил имота и на основание кратка придобивна давност от пет години по чл.79,ал.2 от ЗС, тъй като същият не е добросъвестен владелец на имота, а е държател. С оглед на тези съображения съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл.108 от ЗС – доказано право на собственост на ищците върху спорния имот и владение от страна на ответника на същия без да има основание за това. Решаващия извод на съда е за основателност на иск за собственост с пр.осн.чл.108 от ЗС. Относно делбените части на всеки от ищците съдът ги е определил правилно, като е взел предвид наследствените им права и извършените разпоредителни сделки.
Решението на въззивния съд е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за постановяване на въззивното решение при нередовна искова молба, тъй като спорния имот не е конкретизиран. В съдебно заседание на 09.02.2007 г./стр.20 от гр.д. № 15/2007 на СРС/ районният съд е оставил исковата молба без движение за посочване от ищците на границите на спорния имот. С молба от 21.02.2007 г./л.22/ ищците са конкретизирали имота, като имот с площ от 1 дка, находящ се в източната част от ПИ пл. № I целия с площ от 3567 кв.м. В съдебно заседание на 23.03.2007 г. пред СРС/ стр.34/ съдът отново е указал на ищците да посочат границите на спорния имот. С молба от 30.03.2007 г./стр.37/ ищците са посочили конкретни граници на имота. Следователно сочената нередовност на исковата молба е била отстранена в хода на първоинстанционното разглеждане на делото.
Не се подкрепят от доказателствата по делото доводите на жалбоподателя за изтекъл в негова полза десетгодишна придобивна давност – чл.79,ал.1 от ЗС върху спорния имот. Собствеността върху процесния имот е придобита от ищците на основание реституционно решение на Поземлена комисия гр. С., постановено по реда на ЗСПЗЗ – решение № 0* от 23.02.2001 г., влязло в сила на 09.04.2001 г. Правилно въззивния съд е зачел конститутивния ефект на решението на Поземлена комисия гр. С., тъй като ответникът-жалбоподател не е оспорил наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл.10 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имота, който е земеделска земя. Правото на собственост върху спорния имот е възстановено, считано от влизане в сила на решението на ПК Смолян – от 09.04.2001 г., поради което от този момент до предявяване на иска за собственост на 05.02.2007 г. не е изтекъл 10-годишния давностен срок, предвиден в чл.79,ал.1 от ЗС, за да придобие жалбоподателя имота на основание давностно владение. Следва да се вземе предвид и установения факт по делото, че имота е бил предоставен на жалбоподателя за ползване под наем през 1994 г. – преди възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и до влизане в сила на решението на ПК Смолян през 2001 г. същият не може да бъде придобит на основание давностно владение. Неоснователни са доводите за неправилност на обжалваното решение, тъй като съдът определил и частите от съсобствеността върху процесния имот за всеки от ищците. С решението съдът се е произнесъл в рамките на предявената искова претенция с пр.осн.чл.108 от ЗС, която съдържа и искане за определяне на частите от съсобствеността за всеки от ищците. Правилно съдът е определил размера на идеални части от съсобствеността върху спорния имот за всеки от ищците, като е съобразил наследствените им права и извършените разпоредителни сделки.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.“в“ от ГПК. Обжалваното решение е законосъобразно и следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 365/03.12.2007 г., постановено по гр. д. № 317/2007 г. на Смолянския окръжен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: