РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. София, 15.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Зоя Атанасова
дело № 358/2008 година
Производството е по §2 ал. З от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1,6. „а“ отГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на ищците, И. В. Х., В. Н. К., Н. И. И. и М. Н. М. срещу решение № 241/18.10.2007 г. по в.гр.дело № 338/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 466/21.06.2007 г. по гр.дело № 1169/2006 г. на Габровския районен съд в частта, в която е приел за установено по отношение на Х. П. В. от гр. Г., като наследник на Х. П. В., починал на 04.10.1959 г., че преди образуване на ТКЗС Н. И. Х. , б.ж. на гр. Г. е бил собственик на ливада в землището на гр. Г., кв.“Гачевци“ на м.“Дабевото“ от 1.8 дка – имот пл. № 258 по плана от 1958 г., сега съществуващ във възстановими по плана от 1958 г. стари реални граници като ПИ 6060Б по действащия план на кв.“Борово-Велчевци“, възстановен на н-ци на Х. П. В.. В жалбата са мотивирани доводи за нарушение на материалния закон – основание за отмяна по чл. 218б,ал.1,б.“в“ от ГПК/отм./.
От посочените жалбоподатели и от ищеца Х. Н. И., чрез адв. В. Р. е подадена и частна жалба срещу определение, постановено в с.з. на 16.10.2007 г. по в. гр.дело №338/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото по подадената въззивна жалба от ищците срещу решение № 466/21.06.2007 г., с което е признато за установено по отношение на Х. П. В. от гр. Г., като наследник на Х. П. В., починал на 04.10.1959 г., че преди образуване на ТКЗС Н. И. Х. , б.ж. на гр. Г. е бил собственик на ливада в землището на гр. Г., кв.’Тачевци“ на м.“Дабевото“ от 1.8 дка – имот пл. № 258 по плана от 1958 г., сега съществуващ във възстановими по плана от 1958 г. стари реални граници като ПИ 6060Б по действащия план на кв.“Борово-Велчевци“, възстановен на н-ци на Х. П. В. на осн.чл.97 от ГПК, вр.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и е отхвърлен предявения от ищците против Х. П. В. иск с пр.осн.чл.108 от ЗС за предаване владението на ливада в землището на гр. Г., кв.’Тачевци“, м.“Дабевото“ от 1.8 дка – имот пл. № 258 по плана от 1958 г. , сега съществуващ във възстановими по плана от 1958 г. стари реални граници като ПИ 6060Б по действащия план на кв.“Борово-Велчевци“ на гр. Г., като неоснователен. По съображения, изложени в частната жалба жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което делото да се върне на ГОС за произнасяне по подадената въззивна жалба на ищците.
Ответника по касационните жалби Х. П. В., чрез адвокат-пълномощник е изразил становище за неоснователността им.
Ответникът по касационната жалба Х. Н. И. не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното определение и решение, с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./ установи следното:
Всяка от жалбите е подадена в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. По подадената частна жалба:
С определение, постановено в с.з. на 16.10.2007 г. по в. гр.дело № 338/2007 г. Габровският окръжен съд е приел, че подадената въззивна жалба от ищците Х. Н. И., И. В. Х., В. Н. К., Н. И. И. и М. Н. М. срещу решение № 466/21.06.2007 г. по гр.дело № 1169/2006 г. на Габровския районен съд е процесуално недопустима. За да направи този извод съдът е взел предвид, че ищците са били редовно уведомени за постановеното решение на Габровския районен съд чрез адвокат-пълномощника В. Р. на 29.06.2007 г. Въззиввната жалба, подадена от същите е постъпила в Габровския окръжен съд на 18.07.2007 г. – след изтичане на 14-дневния срок за въззивно обжалване, предвиден в чл. 197,ал.1 от ГПК/отм./, поради което съдът е прекратил въззивното производство по същата, като недопустимо.
Обжалваното определение е правилно.
Видно от приложеното по съобщение на л. 180 от първоинстанционното дело ищците са били уведомени за постановеното решение на Габровския районен съд по гр.дело № 1169/2006 г. на 29.06.2007 г. В съобщението е отразен отказ на адвокат-пълномощника В. Р. да получи съобщението, удостоверен с подписа на един свидетел с посочени имена и адрес, както и че същата не е съдебен адрес. Съгласно разпоредбите на чл. 47,ал.2 от ГПК/отм./, които се прилагат в случая, когато пълномощник по делото е адвокат, той не може да отказва получаването на призовките на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.23, отказ от пълномощие по чл.24, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията за която е призоваването. Според чл.52 от ГПК/отм./ по реда, посочен в предходните членове се връчват и съобщенията и другите книжа по делото. Следователно за връчване на съобщение за постановеното първоинстанционно решение на ищците е приложим редът, визиран в чл.47,ал.2 от ГПК/отм./. По делото липсват данни да е оттеглено пълномощното на адв. В. Р. от ищците по реда на чл.23 от ГПК/Отм./, нито са налице данни за отказ от пълномощие по чл.24 от ГПК/отм./. Освен това от съдържанието на пълномощното, приложено на л.18-ти от първоинстанционното дело не се установява наличието на текст, от който недвусмислено да личи, че не се отнася за връчване на призовки, съответно на съобщения за постановеното решение на ГРС. Съдът намира, че адв. пълномощника на ищците В. Р. в нарушение на чл.47,ал.2 от ГПК/отм./ е отказала да получи съобщението за постановеното решение на ГРС. Отказът е удостоверен от длъжностното лице по връчването при спазване разпоредбите на чл. 47,ал.1 от ГПК/отм./ – с подписа на един свидетел с отбелязани имена и адрес. Връчването на съобщението на ищците, чрез адв.пълномощника е извършено на 29.06.2007 г., а четиринадесетдневният срок за обжалване по чл. 197, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 13.07.2007 г./присъствен ден/. Въззивната жалба на ищците е постъпила в деловодството на Габровския окръжен съд на 18.07.2007 г. с вх. № 3* без да е отбелязано от длъжностното лице в канцеларията на съда наличието на пощенско клеймо, нито към въззивната жалба е приложен пощенски плик, а и липсват твърдения жалбата да е подадена по пощата. При така установените факти въззивната жалба на ищците е просрочена и поради това е процесуално недопустима. Законосъобразно въззивният съд на осн.чл. 200,ал.1,б.“а“ от ГПК/отм./ е прекратил производството по делото по същата.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение следва да се потвърди.
По подадената касационна жалба:
Исковата претенция на касаторите-ищци е с пр.осн.чл.108 от ЗС. По изложените в исковата молба обстоятелства ищците са поискали да се признае за установено по отношение на ответника Х. П. В., че са собственици на недвижим имот – ливада в землището на гр. Г.. кв.“Гачевци“, м.“Дабевото“ от 1.8 дка – имот пл. № 258 по плана от 1958 г., а по действащия план ПИ 6060Б на кв.“Борово- Велчевци“ на гр. Г. и са поискали осъждане на ответника да предаде владението на ищците на този имот.
Габровският районен съд е приел, че предявените искове са два -иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и иск с пр.осн.чл.108 от ЗС. С решението си е уважил първия иск и е отхвърлил предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС.
С обжалваното въззивно решение Габровският окръжен съд е обезсилил решението от 21.06.2007 г. по гр.дело № 1169/2006 г. на Габровския районен съд в частта, с която е приел за установено по отношение на Х. П. В. от гр. Г., като наследник на Х. П. В., починал на 04.10.1959 г., че преди образуване на ТКЗС Н. И. Х. , б.ж. на Габрово е бил собственик на ливада в землището на гр. Г., м.“Дабевото“ от 1.8 дка – имот пл. № 258 по плана от 1958 г., възстановен на н-ци на Х. П. В.. Въззивният съд е приел, че Габровският районен съд се е произнесъл по иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено към отминал момент – преди образуване на ТКЗС, че наследодателят на ищците Н б.ж. на гр. Г. е бил собственик на спорния имот, какъвто иск не е предявен. Според съда обстоятелствената част на исковата молба и петитума на същата сочат на предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, който е само един. С предявяването му ищците са поискали да се признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на процесния имот на основание постановено положително решение на Поземлена комисия гр. Г. за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ и давностно владение, както и за осъждане на ответника да предаде владението на спорния имот. Като е преценил, че ГРС се е произнесъл по непредявен иск въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение на осн. чл.209,ал.1 от ГПК/отм./. По предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС въззивната инстанция не се е произнесла, тъй като въззивната жалба, подадена от ищците е била просрочена и производството по делото по същата е било прекратено.
Въззивното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.209, ал.1, изр.трето от ГПК/отм./ ако е разгледан непредявен иск решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. В случая въззивният съд правилно е приложил посочената разпоредба, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба на касаторите липсват твърдения за обстоятелства, сочещи на предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ. Петитума на иска, също не води до правна квалификация на спора по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ. Поради това се налага извода, че такъв иск не е бил предявен. Произнасянето на първата инстанция по непредявен иск налага
извода за недопустимост на решението и на осн.чл.209,ал.1,изр.3-то ГПК/отм./ законосъобразно Габровският окръжен съд е обезсилил същото и е прекратил производството по делото в тази част. Правилно съдът не е върнал делото на ГРС за произнасяне по предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, тъй като с първоинстанционното решение съдът се е произнесъл и по иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, като го е отхвърлил. Въззивната жалба на ищците срещу това решение е била просрочена, поради която причина съдът правилно не се е произнесъл по тази претенция.
Основанието на иска по чл.108 от ЗС, както и искането, с което се претендира владението не са идентични на основанието и на искането при установителния иск по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ. При иска по чл.108 от ЗС основанието се състои от обстоятелствата, от които ищецът извежда своето право на собственост, които могат да са правна сделка, давностно владение или друг начин, определен в закона, а искането се състои в признаване правото на собственост към момента на постановяване на решението и осъждане на владеещият несобственик да отстъпи владението. Следователно с иска по чл.108 от ЗС, който е осъдителен се признава, че към момента на неговото предявяване и постановяване на решението ищецът е собственик на имота, че владелец на същия без основание е ответникът и затова той се осъжда да го предаде на невладеещият собственик. Искът с пр.осн.чл. 14,ал.4 от ЗСПЗЗ е установителен. При този иск основанието се състои от обстоятелствата, от които се извежда правото на собственост на ищеца на лично основание или правото на собственост на наследодателя му към отминал момент – към момента на внасяне на земята в ТКЗС. Искането е за признаване на правото на собственост на ищеца, респективно на наследодателя му към този отминал момент. С иска по чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ се търси установяване на правното положение за собствеността на земеделска земя по отношение на която съществува спор между претендиращите нейното възстановяване към момента преди образуване на ТКЗС и внасянето й в него. Смисъла и целта на разпоредбата на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е земеделската земя да се реституира на този, който установи качеството на неин собственик, преди да я внесе и стане член-кооператор, респективно на неговите наследници. С оглед на тези съображения съдът намира, че с иска с пр.осн.чл.108 от ЗС се търси защита на засегнати права, различна от тази, предвидена в хипотезата на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
Както се посочи от обстоятелствената част на исковата молба, които са останали непроменени и пред въззивната инстанция и от формулираното искане в същата се налага извода за квалификация на правния спор по чл.108 от ЗС – за установяване правото на собственост на касаторите към момента на предявяване на иска върху процесния имот и постановяване на решение за осъждане на ответника Х. П. В. да предаде владението на същия, а не на предявен иск с пр.осн. чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
Изложените съображения налагат извода, че решението на въззивния съд е постановено при спазване разпоредбите на материалния и процесуален закон и следва да се остави в сила. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
Потвърждава определение, постановено в с.з. на 16.10.2007 г. по в.гр.дело № 338/2007 г. на Габровския окръжен съд, с което е прекратено производството по в.гр. дело № 338/2007 г. на ГОС по подадената въззивна жалба от ищците Х. Н. И., И. В. Х., В. Н. К., Н. И. И. и М. Н. М., всички с адрес гр. Г., кв.’Тачевци“ № 2, чрез адв.пълномощника В. Р. срещу решение № 466 от 21.06.2007 г. по гр. д. г. на Габровския районен съд, като недопустимо.
Оставя в сила решение № 241/18.10.2007 г. по в.гр.дело № 338/2007 г. на Габровския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: