О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
гр.София, 3.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 4550 описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. К. лично и в качеството й на законен представител на И. Д. К. и двете от гр. Б. срещу въззивно решение № 484 от 23.07.2008г. по гр.д. № 1491/2007 г. на Б. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 26.10.2007 г. по гр.д. № 87/2007 г. на Б. районен съд, с което е разпределено ползването на поземлен имот 04279.628.76 по кадастралната карта на Б. , стар идентификатор: кв.37, п. 7, № 5* между неговите съсобственици: Б. Б. И. , С. Б. И. , Н. К. К. и И. Д. К. , при условията на чл.32, ал.2 ЗС.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че в решението въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочени и представени са решение № 1* от 4.09.2003 г. по гр.д. № 1297/2003 г. на ВКС, І г.о. и решение № 1* от 20.09.2002 г. по гр.д. № 1922/2001 г. на ВКС, ІV г.о. Поддържа се, че въззивния съд се е произнесъл и по съществен процесуалноправен въпрос касаещ условията при които се допуска тричленна експертиза, който е от значение за точното прилагане на закона- основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Б. Б. И. , С. Б. И. и М. Г. К. в писмения отговор изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, намира същата за допустима.
С обжалваното решение Б. окръжен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е разпределено ползването на съсобствения недвижим имот при условията на чл.32, ал.2 ЗС. Съдът е изложил съображения за това, че страните по делото са съсобственици на поземлен имот 04279.628.76 по кадастралната карта на Б. , стар идентификатор: кв.37, п. 7, № 5* при части: ? ид.ч. общо за Б. Б. И. и С. Б. И. и ? ид.ч. общо за жалбоподателите. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, и като е съобразил правата на страните и фактическото разположение на сградите, съдът е разпределил ползването на дворното място по вариант пети от заключението на вещото лице. Приел е, че по този вариант ползването отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, на най-целесъобразното ползване на имота с оглед фактическото му положение към момента на разрешаване на спора, съобразено с наличните към този момент жилищни и други сгради.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ разпределение ползването на съсобствено дворно място, като в противоречие с практиката на Върховния касационен съд не е съобразено от съда, че са лишени от възможността за евентуално бъдещо застрояване.
В приложените решения е прието, че при разпределение на ползуването на дворното място следва да се съобразят идеалните части на съсобствениците и наличните постройки.
Въззивният съд в решението си се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, но в съответствие с практиката на Върховния касационен съд е възприел този вариант, при който в най-пълна степен е осигурена възможност на съсобствениците за достъп до намиращите се в съсобственото място жилищни сгради, ползвани от страните, а на жалбоподателите самостоятелен подход към частта им във вътрешността на имота. Представените решения сочат, че Върховният съд в практиката си приема, че при разпределение на ползването на дворното място следва да се отчете как се ползуват построените в него сгради от съсобствениците и какви са техните права в съсобствеността. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поддържаните от жалбоподателите оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Начина на разпределение на ползуването на съсобствен имот касае съобразяване във всеки отделен случай на конкретното фактическо състояние и е въпрос на доказване на конкретни факти. Съдът при определяне начина на ползуване на съсобствен имот съобразно с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-целесъобразното ползуване на имота от съсобствениците, и то по фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на спора – при наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки.
Поставеният от жалбоподателите процесуалноправен въпрос касае условията при които се допуска тричленна експертиза.
Р. от въззивния съд процесуален въпрос е съществен, като относим към изхода на спора, но същия не е от значение за точното прилагане на закона. Тричленна експертиза се допуска при сложност на предмета на изследването, както и когато единичната експертиза не е обоснована и възниква съмнение за нейната правилност. В случая съдът е мотивирал отказа да допусне тричленна експертиза с това, че поставеният от жалбоподателите въпрос за законността на извършеното в съсобствения поземлен имот строителство е ирелевантна за разпределяне ползването при иск по чл.32, ал.2 ЗС, предмет на делото.
Не е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика, какъвто не е настоящия случай.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивно решение № 484 от 23.07.2008г. по гр.д. № 1491/2007 г. на Б. окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 484 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 1491/2007 г. на Б. окръжен съд, по подадената от Н. К. К. лично и в качеството й на законен представител на И. Д. К. касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: