О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1052
София, 10.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 204 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. П. Д., М. Д. П. и Ц. Д. Н., и трите от гр. К., С. област, чрез повереника им адв. И от АК София, против въззивно решение № 28 от 22.02.2008 г., постановено по гр.д. № 11 по описа за 2008 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 147”б” от 09.11.2007 г. по гр.д. № 858/2007 г. на К. районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. П. Д., М. Д. П. и Ц. Д. Н., срещу “Н” Е. , гр. К., субективно съединени искове, с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 60 000 лв., причинени от трудова злополука на техния наследодател Д.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателите сочат, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и прилагат решение № 1* от 24.11.1992 г., постановено по гр.д. № 1134/1992 г. на ІV г.о. на ВС, за което считат, че има доказателствена сила по основанията за допускане на касационно обжалване. Изведен е материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и е от значение за изхода на спора, а именно съставляват ли разпорежданията за трудова злополука, издавани от НОИ, елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ.
Ответникът по касационната жалба “Н” Е. , чрез процесуалния си представител адв. М от АК- С. З. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че за да се търси отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, освен изискуемите от тази норма предпоставки, следва да бъде установено наличието на трудова злополука, претърпяна от работника, което е от компетентността на органа по чл. 60, ал. 1 КСО. Приел е, че злополуката не е регистрирана като трудова от ТП на НОИ и не е съставено разпореждане/преди акт/ за трудова злополука. Счита, че не е от компетентността на съда да установява наличието на трудова злополука по реда на чл. 200 КТ при наличието на специален ред за нейното установяване.
Жалбоподателите сочат като основание за допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в приложеното към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК копие от решение на ВС.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – П. на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на О. събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, както трайно установената съдебна практика. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая е представено едно решение на ВС, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Повдигнатият от жалбоподателите материалноправен въпрос относно фактическия състав на чл. 200 КТ, с който се ангажира отговорността на работодателя, е от значение за решаване на трудовия спор с предмет – искове за обезщетение за вреди, причинени в резултат на трудова злополука. В постановеното от въззивния съд решение е прието, че исковете за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука на наследодателя на ищците, с правно основание чл. 200 КТ, са неоснователни, тъй като не е било издадено разпореждане за трудова злополука от органите по чл. 15 от КЗОО. Приетото във въззивното решение е в противоречие с цитираното по-горе решение на ВС, в което изрично е посочено, че ”наличието на трудова злополука или професионално заболяване следва да се установи с акт за трудова злополука и от ТЕЛК, въз основа на протокол на диагностична комисия, но ако не са съставени такива документи няма пречка в самия процес във връзка с отговорността на предприятието, тези обстоятелства да се установят от съда, разглеждащ спора по чл. 200 КТ”. Освен това, следва да се отбележи, че релевираните от въззивния съд норми на КСО, КЗОО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, уреждат отношенията между осигурения и държавното обществено осигуряване, но не и отговорността на работодателя по чл. 200 КТ.
Налице е решен от въззивния съд материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Във връзка със заявеното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай, поради което не е налице това основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като жалбоподателите са ищци по трудов спор, по делото те не се дължат внасяне на държавни такси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 28 от 22.02.2008 г., постановено по гр.д. № 11 по описа за 2008 г. на С. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: