О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София, 13.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 422 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “О”/ОФД/ гр. П., чрез директора Г. С. Д. , приподписана от адв. Л от АК П. , против решение № 1* от 10.12.2008 г., постановено по гр.д. № 2742/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 81 от 01.04.2008 г. по гр.д. № 3383/2007 г. на Пловдивския районен съд, в частта му, с която е уважен предявения от С. В. М. от гр. П. против ОФД гр. П., иск с правно основание чл. 215 КТ, за заплащане на остатък от командировъчни пари за периода от 21.08.2004 г. до 31.08.2004 г.,като искът е отхвърлен в тази му част. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен иска на С. В. М. против ОФД гр. П., за заплащане на остатъка от командировъчни пари за периода от 28.06.2004 г. до 20.08.2004 г., както и мораторна лихва върху главницата.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което предявения иск неправилно е квалифициран по чл. 215 КТ, както и неправилно е уважен, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл Пловдивския окръжен съд с обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба С. В. М., чрез процесуалния си представител адв. Е от АК- П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище по нейната допустимост.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск по чл. 215 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Релевираното в изложението твърдение за неправилна квалификация на иска от въззивния съд като такъв по чл. 215 КТ, е въпрос по съществото на спора и е свързан с приложението на материалния закон, който въпрос следва да бъде разрешен след евентуалното допускане на касационно обжалване. Независимо от това, настоящата инстанция счита, че правилно въззивният съд е квалифицирал иска като такъв по чл. 215 КТ, доколкото той се основава на заповед за командировка № 200 от 26.06.2004 г., изходяща от жалбоподателя.
Както вече бе посочено, жалбоподателят не е конкретизирал материалноправния, респ. процесуалноправния въпрос, значим за изхода на спора, по който въззивният съд се е произнесъл и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От съдържанието на касационната жалба може да бъде изведен такъв, а именно липсата на пасивна материалноправна легитимация на жалбоподателя по предявения иск. Преценката на съда относно наличието или липсата на пасивна материалноправна легитимация, е основание за уважаване или отхвърляне на иска, но не обуславя неговата допустимост. Преценката се извършва въз основа на събраните по делото доказателства и ако изводът на съда е неблагоприятен за жалбоподателя, то е защото последният не е доказал наличието на облигационна връзка между ищцата и трето на спора лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалбо по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Не следва по пътя на касационното обжалване да се поправят опущения на страната, допуснати от нея в предходните инстанции, състоящи се в несъбиране на изгодни за нея доказателства.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по жалбата претендира да му бъдат заплатени разноските за настоящото производство. От представения от него договор за правна защита и съдействие от 2008 г., без дата, с адв. Е от АК- П. , се установява, че между тях е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за касационното производство, но липсват доказателства това възнаграждение да е изплатено, поради което разноски по делото за настоящото производство не следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 10.12.2008 г., постановено по гр.д. № 2742/2008 г. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба вх. № 29964/23.12.2008 г. на “О” гр. П., представлявано от директора Г. С. Д.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: