Р Е Ш Е Н И Е
№ 997
София, 1.02. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гр. отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 1882 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Е. Г. К. от гр. С. е подала касационна жалба срещу въззивно решение от 9.01.2008 год. по гр.д. № 2529/2005 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 14.03.2005 год. по гр.д. № 2710/2001 год. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Г. К. срещу С. Б. А. иск за признаване правото на собственост върху УПИ *, кв.41 по плана на гр. С., м.”Киноцентъра-І част- разширението и осъждане на ответницата да й предаде владението върху същия, на основание чл.108 ЗС.
В. И. М. и Х. Д. М., конституирани в производството по делото като трети лица помагачи също обжалват въззивното решение, с което е оставено в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен иска на Е. Г. К. по чл.108 ЗС.
В двете касационни жалби се поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано- отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответницата по касационните жалби В. И. А. изразява становище, че същите са неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218 в, ал.1 ГПК /отм./, съдържат мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
С обжалваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Г. К. срещу С. Б. А. иск за признаване правото на собственост върху УПИ *, кв.41 по плана на гр. С., м.”Киноцентъра-І част- разширението” и осъждане на ответницата да предаде владението върху същия, на основание чл.108 ЗС. Изложил е съображения, че ищцата не е доказала активната си материалноправна легитимация, а именно че е собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, с оглед оспорването на това право от страна на ответницата.
В хода на въззивното производство е починала ответницата С е конституирана законната й правоприемница В. И. А..
За уважаването на иска по чл.108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно комулативното наличие на следните три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, ответникът да я владее или държи, като това владение или държане да е без правно основание.
В конкретния случай ищцата е поддържала, че е титуляр на правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, предмет на ревандикационния иск на основание наследствено правоприемство от Г. С. С. , решение на ПК- Д. от 7.07.1995 г., с което правото на собственост върху земеделска земя, част от която е процесния имот е реституирано по реда на чл.18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и договор за доброволна делба от 26.10.1995 г., въз основа на който е получила в дял имота.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.108 ЗС е да установи, правото си на собственост върху спорния имот. В случая се поддържа, че с решение на органа по земеделска реституция е възстановено правото на собственост на наследници на Г. С. К. и с извършената през 1995 г. доброволна делба между тях ищцата е придобила в дял процесния имот. При спор за собственост гражданския съд не е обвързан от решението на органа по земеделска реституция относно факта дали заявителят поискал възстановяване е действителния собственик на земята, като упражнява косвен съдебен контрол върху това решение. В настоящото производсто ищцата трябва да установи наличието на предпоставките за реституиране на спорния имот, а именно качеството си на наследник на бившия собственик на земеделската земя, както и че земята е била собственост на наследодателя, респ. негова собственост. В конкретния случай ищцата е доказала качеството си на наследник на Г. К. , но не и факта, че процесната земеделска земя е била собственост на нейната наследодателка. От представеният по делото разделителен протокол от 10.05.1933 г., на който ищцата основава правато на собственост на наследодателката й Г. К. не може да се направи извод за положително установяване на посочения факт. От същия е видно, че между наследниците на С. К. е извършена делба на наследственото му имущество. В дял V, т.3 на посочения разделителен протокол е описана нива в м. “Гърлото”, но доказателства за това, че това е делът, който при делбата е получила наследодателката Г по делото не са представени, а от протокола не може да се изведе такъв извод. Наследствените права на ищцата по отношение на и правото на собственост на наследодателката й върху описаните в дял V земи, респ. върху земеделската земя, част от която е процесния имот, по силата на извършената през 1933 г. делба.
П. изложеното законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не е доказана принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към момента на обобществяването на земеделските земи в патримониума на наследодателката на ищцата, като придобит на основание делбата от 1933 г. След като не е доказан титула на собственост на наследодателката, не може да се приеме, че възстановеният с решението на поземлената комисия имот е преминал по наследство в потримониума на нейните наследници. Извършената през 1995 г. делба между наследниците на Г. К. , при която в дял на ищцата е поставен процесния имот също не я легитира като собственица. В производството по иск за ревандикация на възстановена земеделска земя ищецът следва да се установи пренадлежността на правото на собственост върху заявената за възстановяване земя, към момента на обобществяването й. В случая ищцата не е доказала, че са били налице предпоставките за реституция на земеделската земя, а от тук и правото на собственост върху процесния имот. Липсата на надлежен титул за собственост за ищцата налага извод, че не е налице една от трите кумулативни представки за уважаване на иска по чл.108 ЗС, поради което правилно въззивният съд го е отхвърлен. След като не е доказана активната материалноправна легитимация на ищцата по ревандикационния иск, това е достатъчно за отхвърляне на иска, поради което останалите предпоставки от фактическия му състав не следва да се обсъждат. Затова, оплакванията развити в двете касационни жалби, че ответницата не е собственица на имота и го държи без правно основание, тъй като праводателят й не може да се легитимира като собственик на имота на посоченото в нот.акт основание- оригинерно придобиване на правото на собственост, с оглед съществуващите по това време законодателни забрани не могат да доведат до друг извод. Без значение за изхода по настоящия спор е и обстоятелството дали земята, с която е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост е идентична с процесния имот, както и че лицето Б. Д. И. получил по замяна нива в същата местност не е праводател на ответницата. За пълнота на изложението следва да се добави, че неправилно въззивния съд е приел за основателно възражението на ответницата, че е налице пречката по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на ищцата. Поддържаното от ответницата становище за отчуждаване на нивата в м. “Гърлото”, част от която е процесния имот, след обобществяването й по реда на ЗТПС и преминаването й в трети лица в разултат на разпоредителни сделки не е налице. Нормата на сочената разпоредба не намира приложение, тъй като с извършеното от Б. И. безвъзмездно разпореждане с идеална част от получения по реда на ЗТПС имот в полза на сина му Д. И. не е извършено разпореждане с целия имот, а е възникнала съсобственост между двамата. Същата е ликвидирана чрез извършената делба, като за иделната си част Б. И. е получил в реален дял процесния имот, т.е. той не е преминал в патримониума на Б. И. в резултат на разпоредителна сделка, в който случай би намерила приложение разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. Този извод обаче не се е отразил върху крайния правилен извод на въззивния съд, че ищцата не е доказала титула си за собственост, с оглед твърдяното придобивно основание, при което трябва да установи не само родствената връзка с праводателя си, но и титула на собственост на последния.
По изложените съображения решението на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният ревандикационен иск, като правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 9.01.2008 год. по гр.д. № 2529/2005 год. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: