ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1034
София, 5.08. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 5289 по описа за 2008 г., за да се произнесе, ззе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Бургус“Е. гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. Н от АК Б. , против решение № 18 от 11.03.2008 г., постановено по гр.д. № 35/2000 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 288 от 17.11.1998 г. по гр.д. № 150/1997 г. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявения ревандикационен иск от Н. „БДЖ“ гр. С. срещу „Бургус“Е. гр. Б. и ответното дружество е осъдено да предаде владението на част от имот пл. № 179 по плана на северна промишлена зона гр. Б., с площ 8 580 кв.м., при граници : север – Големи български мелници, изток – „Бургус“Е. Бургас, юг – Н. „БДЖ“ – Локомотивно депо и вагонен завод, запад – път и езеро В. , на ЬИСБДЖ“ гр. С..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основание за
допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – във въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, както и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за р. на правото. Не се представя съдебна практика, обуславяща релевираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „БДЖ – Т. подвижен състав /Локомотиви/“ ЕООД – София, чрез процесуалния си представител адв. Р от АК Б. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на искането за допускане на разглеждането й, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като по същество я оспорва като неоснователна – не са налице касационните основания по чл. 281 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Третите лица помагачи – О. управител Б на р. р. и благоустройството не изразяват писмено становище по жалбата.
Върховният касационен съд. Гражданска колегия. Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, обжалваемият интерес не е под 1000 лв., същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
За да уважи иска по чл. 108 ЗС, вззивният съд е приел, че ищецът е доказал, че е собственик на процесния имот по силата на вещно-правния ефект на отчуждаването на 43 040 кв.м. през 1947 г. в полза на БДЖ, като структура на М. на транспорта, част от които са и процесиите 8 580 кв.м., като за целия терен е налице АДС № 2313/27.08.2001 г., както и че те са включени в сметка 201/баланса/ на Локомотивно депо – Б.
В изложението, съдържащо се в касационната жалба като съществен материал ноправен въпрос, разрешен от въззивния съд е посочен, възможно ли е придобиването на правото на собственост върху недвижим имот, без да са налице данни за валиден, първичен правопораждащ юридически факт за това, както и може ли такъв факт да бъде установен посредством акт за държавна собственост, както и чрез записването му в баланса на дружеството ищец. Така формулирани тези правни въпроси са от значение за изхода на спора, тъй като касаят наличие или не на необходимите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск по чл. 108 ВС, т.е. отнасят се до правилното приложение на материалния закон от въззивния съд, но така формулирани те са свързани с основанията за касационно обжалване по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, а не с основанията за допускането му по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Пленума на Върховния съд и на трайно установената съдебна практика. В конкретния случай бланкетно се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, но не са представени съдебни актове в подкрепа на това твърдение, поради което настоящата инстанция приема, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Във връзка със заявено основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А р. на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Както се посочи по-горе направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 11.03.2008 г., постановено по гр.д. № 35/2000 г. на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Бургус“Е. гр. Б. да заплати на „БДЖ – Т. подвижен състав /Локомотиви/“ ЕООД – София, деловодните разноски за настоящата инстанция, в размер на 500/петстотин/ лева. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: