Определение №917 от по гр. дело №141/141 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………

София, ………………. 2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети август, през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
С. Д.

като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 141 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Д. Ш. от гр. София, чрез пълномощниците си адв.Димитър Ц. и адв. Е. Х., и двамата от АК-София, против въззивно решение от 07.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2602/2008 г. на Софийски градски съд, с което като е отменено решението от 29.05.2008 г. на Софийския районен съд, 33 с-в, постановено по гр.д. № 23654/2007 г., с което е отхвърлен предявеният от Л. Г. Д. от гр. София, срещу Л. Д. Ш., иск с правно основание чл.59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 8049 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствен недвижим имот, този иск е уважен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният срещу нея иск, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за сумата от 8049 лв., съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правният въпрос, който се сочи е приложение разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, който е развит в контекста на неправилни според касаторката изводи на съда досежно наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на ответницата, произтичащи от един или няколко общи факта. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебни решения, както следва: Решение № 1329 от 11.07.1995 г. по гр.д. № 2372/1994 г. на V г.о. на ВС, и Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на ВС. Във връзка с представената съдебна практика следва да се отбележи, че в действителност касаторката релевира две основания за допускане до касационно обжалване. Едното основание е това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, обосновано с цитираното ППВС. Второто основание е това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, което е обосновано с посоченото от касаторката решение на ВС по конкретно дело. Бланкетно е релевирано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба, Л. Г. Д. от гр. София, не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и за допускане или не на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е доказан фактическият състав на чл. 59 ЗЗД – обедняването на ищеца от лишаването му от ползването на собственото му жилище и обогатяването на ответницата, съизмерено с 1/3 от пазарната цена за ползването му.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченият от нея въпрос, свързан с приложението на чл. 59 ЗЗД е общ и така както е формулиран не се явява обуславящ изхода на спора.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В този смисъл касационният съд не може да обсъжда приетото в цитираната по-горе съдебна практика. Посочването на съответната материалноправна норма – приложение на чл. 59 ЗЗД, без да е изведен конкретен въпрос, не е достатъчно да обуслови наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Като краен извод, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2602/2008 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав, по касационната жалба с вх. № 33956 от 29.06.2009 г. на Л. Д. Ш. от гр. София.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top