1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………
София, ………………. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 315 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Дирекция/ОД/ на МВР, гр. К., представлявана от директора Г. Й. Д., чрез пълномощника гл. юрисконсулт А. С. С., против въззивно решение от 20.11.2009 г., постановено по в.гр.д. № 598/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 368 от 21.07.2009 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д. № 163/2009 г., е уважен предявеният от Б. С. Ц. от с. Я., К. област, срещу ОД на МВР, иск с правно основание чл. 357 във връзка с чл. 188, т. 1 КТ, за отмяна на заповед № 135/13.01.2009 г., издадена от директора на ОД на МВР – К., с която на основание чл. 192, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 3, пр. 2 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният иск, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са, вменяват ли разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и ал. 5, чл. 12а, ал. 1 вр. с чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, на министъра на вътрешните работи, както и преклудирано ли е правото да се иска събирането на нови доказателства пред въззивния съд при условие на неизпълнение на задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК от страна на първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба, Б. С. Ц., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата, както и по основанието за допускане до касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 357, вр. с чл.188, т. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал, че задълженията, неизпълнението на които е послужило за основание за налагане на дисциплинарното наказание „забележка”, влизат в длъжностната характеристика на работника.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и процесуално естество, от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора. Цитираните от касатора разпоредби на Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, на министъра на вътрешните работи, са конкретни по съдържание, но както той отбелязва общи по адресат. С вътрешни актове следва да се определя на кой служител какви задължения от тази Наредба се вменяват, а именно това обстоятелство според въззивния съд не е доказано от касатора, поради което е уважен и предявеният иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „забележка”. По същите съображения отказът на съда за събиране на исканите от касатора във въззивната жалба доказателства не е определил изхода на спора, както и евентуално допуснатото от първоинстанционният съд нарушение на чл. 146, ал. 2 ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че формулираните от касатора правни въпроси не са от значение за изхода на спора, а липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.11.2009 г., постановено по в.гр.д. № 598/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 5798 от 17.12.2009 г. на О. дирекция на МВР гр. Кюстендил.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: