2
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 18.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 3926/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. Г. от [населено място], Благоевградска област, чрез пълномощника си адв. И. К. от АК-София срещу определение от 04.12.2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-„Г” с-в, постановено по ч.гр.д. № 12839/2012 г., с което е оставено без уважение подаденото от С. В. Г. възражение по чл. 423 ГПК срещу заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по гр.д. № 4365/2011 г. по описа на СРС, 80 с-в, като неоснователно. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението и постановяване на друго, с което се уважи подаденото възражение по чл. 423 ГПК и се спре изпълнението на издадената заповед за изпълнение.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Атакуваното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване пред Върховен касационен съд. По отношение на определението, с което въззивният съд се е произнесъл по подадено до него възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, в които е допустимо подаването на частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена възможност този акт да бъде предмет на инстанционна проверка /т. 2/, а от друга – същият няма характер на преграждащ по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, доколкото не слага край на разглеждането му. С постановяване на определението по чл. 423, ал. 1 ГПК не се прегражда самото заповедно производство, а настъпват изрично предвидените в закона /чл. 423, ал. 3 и ал. 4 ГПК/ правни последици, целящи единствено охрана интересите на длъжника във връзка с връчването на заповедта за изпълнение и с оспорване на вземането по нея.
Доколкото правомощията на компетентния съд в производството по чл. 423 ГПК не са свързани с проверка правилността на първоинстанционен акт, постановен в рамките на заповедното производство /т. е. същият не действа като въззивна инстанция/, нито с даване на разрешение по същество на друго производство, допустимостта на касационния контрол на определението по чл. 423 ГПК не може да бъде обоснована и с разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С. В. Г. от [населено място], Благоевградска област, частна жалба против определение от 04.12.2012 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-„Г” с-в, постановено по ч.гр.д. № 12839/2012 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Гражданска колегия в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :