О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 20.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. И. Ф. от гр. Лом, Област Монтана, чрез пълномощника му адв. В от АК-Монтана, против решението от 20.05.2009 г., постановено по гр.д. № 80/2009 г. на Окръжен съд Монтана, с което е изменено решение № 27 от 28.01.2009 г. на Ломския районен съд, постановено по гр.д. № 1075/2008 г., в частта за разноските и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е прието, че вина за разстройството на брака има и Л. И. Ф., както и в частта му, с която на основание чл. 107 СК/отм./ семейното жилище е предоставено за ползване след развода на Н. М. Н. от гр. Лом.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят Л. И. Ф., чрез пълномощника му адв. И, поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му за предоставяне ползването на семейното жилище на жената, на основание чл. 107 СК/отм./, ОС – Монтана се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят посочва и представя Постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС. Не е изведен конкретен въпрос, а е посочено, че според цитираното Постановление, не е налице друго жилище, когато при раздялата се ползва временно жилище на свободен наем или съпругът е приютен от свои близки при условията на самосгъстяване.
Ответницата по касационната жалба, Н. М. Н. от гр. Лом, не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по изложението за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 107 СК/отм./, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение съдът е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, че двете им деца са навършили пълнолетие, че мъжът реализира добри доходи и е в добро здравословно състояние, а жената получава пенсия за инвалидност, поради влошеното си здравословно състояние, поради което нейната жилищна нужда, съпоставима с тази на мъжа е по-голяма и семейното жилище след развода следва да бъде предоставено за ползване на нея.
Посоченото Постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС и разрешенията, съдържащи се в него не опровергават горните изводи на въззивния съд.
В представеното от жалбоподателя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество едва след допускане на решението до касационно обжалване, какъвто не е настоящият случай. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в обжалваното решение въззивният съд не е приел, че касаторът има друго жилище поради факта, че живее в дома на своите родители при условията на самосгъстяване, поради което постановеното от ОС-Монтана по иска с правно основание чл. 107 СК/отм./ не е в противоречие със задължителните указания на цитираното Постановление № 12 от 28.11.1971 г. на Пленума на ВС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.05.2009 г., постановено по гр.д. № 80/2009 г. на Окръжен съд Монтана, по касационна жалба с вх. № А* от 22.06.2009 г. на Л. И. Ф. от гр. Лом.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: