О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
София, 8.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. А. Л. от с. Х., Великотърновска област и С. А. М. от гр. Г., чрез пълномощника им адв. С от АК- Г. , против решение № 131 от 30.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 521/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 61 от 25.06.2008 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 382/2006 г., с което е отхвърлен предявения от М. А. Л. и А. М. Л. , б.ж. на с. Х., Великотърновска област, починал в хода на производството пред въззивния съд, заличен като ищец и на негово място конституиран като законен наследник касаторът С. А. М. , иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД против „В” ЕООД гр. С., за заплащане на сумата 14000 лв., представляваща обезщетение за причинени от работниците на ответника вреди, явяващи се като възстановителна стойност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателите не са извели въпроса, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а са посочили, че за да стигне до извода за неоснователност на предявения иск по чл. 49 ЗЗД, решаващият съд неправилно е приел за компетентно заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, която според тях е изключително порочна.
Ответникът по касационната жалба, „В” ЕООД гр. С., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата, както и по основанията за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е установено виновно поведение на служители на ответното дружество при отстраняване на авариите в тръбопровода в близост до имота на ищците, както и причинна връзка между настъпилите вреди и действията на служителите на ответника при отстраняване на авариите, поради което не следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на „В”ЕООД гр. С. и е отхвърлил предявеният иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – стойността необходима за възстановяване на увредения имот.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, който да е обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Евентуалната порочност на съдебно-техническата експертиза би било основание за касиране на обжалваното решение по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съответно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1 т. 2 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Както се посочи по-горе изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което да обосновава необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл. 49 ЗЗД и чл. 202 ГПК. Такова би било налице, ако произнасянето на съда би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 30.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 521/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационната жалба с вх. № 2726/04.08.2009 г. на М. А. Л. от с. Х., Великотърновска област и С. А. М. от гр. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: