3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 403
С., 4.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1592/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. и Н. А. Г. против въззивно решение на С. апелативен съд № 303 от 06.04.2010 год. по гр. дело № 2473/2009 год., с което е отхвърлен изцяло иска на жалбоподателките против ответницата Е. Н. С.-З. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на магазин № 1 находящ се в[населено място], бул. „Витоша” № 58, партерен етаж, с площ 26 кв. м за периода 01.03.2005 год. – 31.12.2006 год. и същият иск е уважен, като ответницата А. Г. С. е осъдена да заплати на жалбоподателките на всяка една по 11097,50 лв. обезщетение за ползване на магазин № 4, находящ се в[населено място], бул. „Витоша” № 58, партерен етаж, с площ 21 кв. м за периода 01.03.2005 год.-31.12.2006 год., като за разликата до пълния размер 24823,50 лв. иска е отхвърлен.
Подадена е и касационна жалба от ответницата А. Г. С., върната с разпореждане от 30.09.2010 г. на С. апелативен съд, съобщено на жалбоподателката на 08.10.2010 г. и като необжалвано влязло в сила.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателките поставят процесуалноправните въпроси по отделяне на спорното от безспорното във връзка с доказателственото значение на направено признание по делото на даден факт от една от ответниците по чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.), за които поддържат, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата Е. Н. С.-З. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение в частта му, с която иска по отношение на нея е отхвърлен. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос относно правното значение на признанието по чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) не е разрешен с обжалваното решение в противоречие със съдебната практика на ВКС и не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Признанието, като доказателствено средство, представлява изявление на неизгодни за страната факти. Върху неизгодността за признавация се крепи доказателствената сила на признанието. Обикновено признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни – индиция за тяхната истинност. Признанието обаче може да не отговоря на истината. Затова законът, в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.), не обвързва съда да приеме за доказано признанието, а го овластява да преценява признанието с оглед на всички обстоятелства по делото.
С обжалваното решение признанието направено от пълномощник на ответницата Е. С., че през процесния период, тя е ползвала магазин № 1, е обсъдено от съда с оглед на всички доказателства по делото, от които е установено, че с договор за продажба от 05.08.2002 год., сключен с нотариален акт № 92/2002 г. на нотариус с район на действие С. районен съд, ответницата Е. С. е продала магазин № 1 на трето лице. Разпитано като свидетел третото лице е установило, че след покупката на магазина наема се получава от него, а не от ответницата – основание за съда да отхвърли по отношение на нея за иска за процесния период като неоснователен.
Следва да се посочи, че когато съдът отделя спорното от безспорното във връзка с направено признание на неизгодни за признаващата страна факти това не означава, че тези факти са доказани. Касае се до ненуждаещи се от доказване от другата страна факти. Когато, с оглед данните по делото се установи, че тези факти са неистински, съдът прилага разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) – обсъжда признанието с оглед на всички обстоятелства по делото, т. е. при отделяне на спорното от безспорното, с оглед направено признание по дадени факти, то само освобождава привременно заинтересованата страна от тежестта да ги докаже.
Изложеното сочи, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен при точно прилагане на закона, а наличието на трайно установена съдебна практика, според която признанието е доказателствено средство, което се преценява от съда наред с всички обстоятелства по делото, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателките ще следва да заплатят на ответницата Е. С. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 400 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303 от 06.04.2010 год. по гр. дело № 2473/2009 год. на С. апелативен съд.
ОСЪЖДА И. Н. Г. и Н. А. Г. да заплатят на Е. Н. С. – З. съдебни разноски в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ