О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 34 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя К. Р. Г., чрез пълномощника адв. Ж. П. Я. от АК-В., против въззивно решение № 1123 от 21.09.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1360 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което като потвърдено решение № 1703 от 17.05.2010 г., постановено по гр.д. № 2496/2010 г. на Варненския районен съд, 24 с-в, са уважени предявените от Е. Л. С. от [населено място], против [фирма], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед от 28.12.2009 г. на управителя на [фирма] за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, т. 3 КТ, поради изтичане на уговорения срок; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „сезонен регионален мениджър опериране на хотели” в ответното дружество и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 9600 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 01.01.2010 г. – 28.02.2010 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение, с което са уважени предявените срещу него искове за защита срещу незаконно уволнение, е неправилно, поради необоснованост и нарушение на процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, като твърди, че решението на въззивният съд е в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата, а и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с наведеното основание по чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК, е изведен процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 12 ГПК, а именно преценката на всички доказателства по делото и доводите на страните и в частност – необсъждането от страна на въззивния съд на несъразмерността на присъденото обезщетение с трудовото възнаграждение на ищцата, както и кой носи доказателствената тежест за установяването на сезонния характер на дейността на работника при сключването на срочен трудов договор. Вторият правен въпрос жалбоподателят свързва с другите две основания за допускане на касационното обжалване, а именно въпроси, решавани противоречиво от съдилищата въпроси – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си, касаторът е посочил и представил съдебна практика: Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на І г.о. на ВКС, Решение № 4580 от 08.04.2010 г. по адм.д. № 11393/2009 г. на ІІ отд. на ВАС, Решение № 13374 от 10.11.2009 г. по адм. д. № 6623/2009 г. на І отд. на ВАС, Решение № 2032 от 08.12.2005 г. по гр.д. № 1563/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 72 от 02.04.2008 г. по кас.гр.д. № 10/2008 г. на ВнАС и Решение № 76 от 18.03.2009 г. по гр.д. № 42/2009 г. на ОС Стара Загора. Във връзка с представената съдебна практика следва да се отбележи, че противоречието с практиката на ВКС се обосновава с наличието на противоречие между обжалваното решение и задължителната за съдилищата практика на ВКС/ВС, съдържаща се в Постановленията на Пленума на ВС, Тълкувателни решения на ОСГК на ВКС и Решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Освен това, актовете на ВАС не обосновават противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Същото се отнася и до решенията на съдилищата, които подлежат на инстанционен контрол. В подкрепа на твърдяното основание за точното прилагане на закона и за развитието на правото, касаторът е формулирал въпрос относно свободата на преценката на работодателя за сключването на трудови договори за сезонна работа.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя К. Р. Г., чрез пълномощника адв. Ж. П. Я. от АК-В., против въззивно решение № 1229 от 22.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1360 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 1123 от 21.09.2010 г., постановено по гр.д. № 1360/2010 г. на Варненския окръжен съд, с искане за произнасяне в мотивите, на коя дата трудовият договор на ищцата е станал безсрочен. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е изведен процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 12 ГПК, а именно преценката на всички доказателства по делото и доводите на страните, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, Е. Л. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Г. Г. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са допустими и редовни като подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и са депозирани в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си, предмет на касационното обжалване, въззивният съд е приел, че сключеният между страните трудов договор е за неопределен срок на действие, тъй като работодателят не е доказал сезонен характер на възложената на работника дейност. Освен това, прекратеният трудов договор е пети по ред, сключен с един и същи работник, за една и съща работа, поради което на основание чл. 68, ал. 5 КТ се счита за такъв с неопределен срок на действие. Прекратяването на такъв договор не може да стане на основание чл. 325, т.3 КТ поради изтичането на срока на договора.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, тъй като въпросът за приложението на чл. 12 ГПК е свързан с евентуалната неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за неговото касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същото се отнася и до въпроса относно характера на трудовата дейност, сезонен или постоянен. Този въпрос е включен в предмета на доказване по делото и евентуалното неправилно произнасяне по него от страна на въззивния съд, води до необоснованост на съдебното решение, като основание за касирането му, но не е основание за допускане до касационно обжалване. Вън от това, този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие със закона – чл. 68, ал. 5 КТ и постоянната съдебна практика. Основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационите жалби са различни от основанията по чл. 281 ГПК за касиране на решенията. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Поставените правни въпроси в изложенията от материално и процесуално естество са по съществото на спора, а проверката за законосъобразност на обжалваните съдебни актове, включително и преценката на поставените от касатора въпроси, свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, характера на срочния трудов договор и как се определя дължимото обезщетение за оставане без работа при серия от срочни трудови договори , не може да се извърши в рамките по селекция на касационните жалби. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1123 от 21.09.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1360 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, по касационните жалби с вх. № 41585 от 25.10.2010 г. и № 48842 от 01.12.2010 г. на [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: