О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1419
София, 24.11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. на с. Ц., Пловдивска област, представлявано от кмета Х. Л. Г. , чрез пълномощника си адв. М от АК- Х. , против решение № 491 от 23.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 431/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми граждански състав, с което е отменено решение № 114 от 20.11.2008 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 2164/2008 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. З. С. от с. Ц., Пловдивска област, иск по чл. 344, ал.1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за присъждане на обезщетение над 2048,39 лв. до пълния предявен размер от 2115,96 лв. и е присъдена сумата от 120,49 лв. като обезщетение за оставане без работа за период от 20.11.2008 г. до 01.12.2008 г. С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение на М. З. С. против К. на с. Ц., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 1* от 01.12.2005 г. по гр.д. № 1526/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 17.06.2005 г. по гр.д. № 769/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 206 от 29.02.2000 г. по гр.д. № 617/1998 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 69 от 31.01.2001 г. по гр.д. № 1092/2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2000/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 810 от 30.12.1992 г. по гр.д. № 1016/1992 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1* от 30.11.2006 г. по гр.д. № 615/2004 г. на ІІІ г.о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба М. З. С., чрез повереника си адв. Б от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на О. събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложението към касационната жалба не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от съществено значение за изхода на спора. От съдържанието на касационната жалба може да бъде изведен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от съществено значение за изхода на делото, а именно трансформирането на една щатна бройка в две по 0,5 щата съставлява ли съкращаване на щата, както е посочено в уволнителната заповед. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е налице предпоставката на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на трансформиране на 1 щатна бройка в две по 0,5 щата, тъй като тази трансформация сама по себе си не представлява съкращаване на щата, защото не се премахва за в бъдеще определен щат от утвърдения общ брой на работниците и служителите в учреждението, както и не е свързана с преустановяване на определени трудови функции. Изводът на съда е от съществено значение за изхода на спора, но той не е постановен в противоречие с практиката на ВКС, както твърди касатора. Представените от него съдебни решения касаят въпроси, неотносими към настоящия спор. С цитираното под № 1 решение се обсъждат пределите на закрила по чл. 35 ЗМСМА, а това под № 2 касае въпроса кой има право да подписва заповедта за уволнение и какво е приложното поле на чл. 329, ал. 3 КТ/отм./. Останалите решения се отнасят до осъществяването на правото на подбор от работодателя, както и формулиране на основанията за уволнение, с оглед уведомяването на работника. Отношение към настоящия случай би имало решение № 1002/00 г. по гр.д. № 2000/99 г. на ВКС, но касаторът не твърди, че се създават две нови щатни бройки, различни по наименование и по функции. Следователно, не са представени доказателства обжалваното решение да е постановено в противоречие със съдебната практика.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 491 от 23.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 431/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, VІІІ-ми граждански състав по касационната жалба с вх. № 9194/24.04.2009 г. на К. на с. Ц., Пловдивска област, представлявано от кмета Х. Л. Г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: