О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 22.03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. Ч. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Н от АК- В. , против решение № 301 от 10.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1628/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 01.04.2008 г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 7780/2007 г., в частта му, с която са отхвърлени предявените от С. Н. Ч. , срещу П. С. К. от гр. В., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 262, ал. 2 ЗЗД, за сумата 2133,33 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 433,33 лв., представляваща законна лихва върху главницата. В останалата част, с която са отхвърлени от първоинстанционния съд предявените от Н. С. Ч. и Г. С. Ч. , и двамата от гр. В., срещу П. С. К., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. с чл. 262, ал. 2 ЗЗД за сумите по 2133,33 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите по 433,33 лв., за всеки от ищците, решението като необжалвано е влязло в законна сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащо се в молбата от 11.06.2009 г., касаторът С. Н. Ч. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените от него искове, съдът се е произнесъл по приложението на материалноправния закон – чл. 258 и чл. 262, ал. 2 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС. Не е конкретизиран от жалбоподателя материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а е посочено общо приложението на чл. 258 и чл. 262, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на твърденията касаторът е представил съдебни решения: решение № 576 от 07.10.1998 г. по гр.д. № 1576/1997 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 402 от 10.03.2000 г. по гр.д. № 1307/1999 г. на V г.о. на ВКС. Представено е и решение от 10.05.1997 г. по МАД 30/95 г., но последното не е от категорията доказателства, обосноваващи наличието на противоречива съдебна практика. От представените съдебни решения, следва да се направи извода, че касаторът релевира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба, П. С. К., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск за главница с обжалваем интерес над 1000 лв., както и акцесорен иск – за мораторна лихва върху нея, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос/материалноправен или процесуалноправен/ от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на посочен от касатора правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Твърдението в изложението относно приложение разпоредбите на чл. 258 и чл. 262, ал. 2 ЗЗД противно на съдебната практика, касаят правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда, довели до нарушаване на закона и необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 10.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1628/2008 г. на Варненския окръжен съд, по жалбата с вх. № 1* от 30.04.2009 г. на С. Н. Ч. от гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: