О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1040
София,03.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 185 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Д. П. и Н. И. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Т. от АК-Стара З., против въззивно решение № 937 от 22.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 679/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, X гр. с-в, с което е потвърдено решение № 561 от 17.12.2010 г. на Асеновградския районен съд, постановено по гр.д. № 563/2010 г., за допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 349/09.07.2010 г. по гр.д. № 563/2010 г. по описа на А., като в диспозитива на стр. 3 на ред 20 след : „да заплатят по сметка на А. сумата“, да се чете: 240,50 лв., вместо изписаното 47,22 лв. и на ред 23 след: „ 2% местен данък в размер на“, да се чете – 400 лева, вместо изписаното 25,72 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него при изчисленията на дължимата такса и местен данък по уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Такъв правен въпрос не е формулиран, а са изложени твърдения, че при постановяване на въззивното решение съдът не е изложил мотиви във връзка с направените възражения във въззивната жалба срещу решението на първостепенния съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Твърди се, че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като се е произнесъл по допуснати ОФГ по свой почин и от съдия, различен от този, постановил основното решение, без изрично искане от страните, както и че е определил разноските в нарушение на закона.
Ответниците по касационната жалба Ж. Р. С., Р. Г. С. и Л. Г. С., и трите със съдебен адрес в [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК не оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – решение постановено по реда на чл. 247, ал. 4 ГПК, във връзка с предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изцяло мотивите, изложени в първоинстанционното решение, че в случая при определяне на таксите и разноските на уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е ясно изразена и формирана воля на съда, поради което производството по чл. 247 ГПК, което съгласно тази законова норма може да бъде инициирано не само от страните, но и служебно от съда, е допустимо, като по този конститутивен иск таксите и разноските се определят съобразно чл. 96, т. 1 ЗННД, вр. с раздел II – 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и чл. 46 от ЗМДТ, във връзка с което е допусната поправка на ОФГ при определяне на таксите и разноските по уважен иск, с който е обявен за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведени правни въпроси, но същите не
са обусловили изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/TP № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Направените доводи от касаторите в изложението обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които подлежат на разглеждане едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. Сами по себе си твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е поставен правен въпрос, обусловил изхода на делото в производството по чл. 247 ГПК. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разясненията с т. 4 от TP № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 937 от 22.06.2011 г., постановено по в.гр.д. № 679/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, X гр. с-в, по касационна жалба с вх. № 17852 от 01.08.2011 г. на А. Д. П. и Н. И. П., и двамата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: