О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1571
София, 30.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти януари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Т. “Х” гр. С., чрез пълномощника си адв. Д от АК-София и от Д. К. П. от гр. С., чрез повереника си адв. Т от АК-София, против въззивно решение от 23.06.2008 г., постановено по гр.д. № 3272/2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІІ-В отделение, с което е отменено решението от 04.03.2004 г. на Софийския районен съд, постановено по гр.д. № 22005/2003 г., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. К. Б. срещу Т. “Х” иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, както и в частта му, с която е уважен предявеният от Д. К. Б. , срещу Т. “Х” иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. С обжалваното решение е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за принудителна безработица в размер на 1320 лв., и е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността “продавач-хигиенист” в ответната кооперация.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът-ответник Т. “Х” поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и бланкетно е релевирал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Конкретизираният от жалбоподателя материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд е – включва ли се във времето за престой по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 ГПК периодът, в който работникът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. В подкрепа на твърденията си касаторът-ответник е представил съдебни решения, както следва: решение № 835 от 22.08.2005 г. по гр.д. № 373/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 915 от 20.06.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 625 от 06.04.2004 г. по гр.д. № 1603/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката-ищца Д. К. П. поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като е релевирано бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираният от жалбоподателката материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд е – как следва да се извършва изменението на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 119 КТ. В подкрепа на твърденията си касаторката – ищца е представила съдебни решения, както следва : решение № 754 от 11.04.2000 г. по гр.д. № 1816/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 23.07.2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1* от 02.11.2000 г. по гр.д. № 244/2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1* от 20.11.2000 г. по гр.д. № 570/2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба на Т. “Х”, Д. К. П., чрез повереника си адв. Т от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за недопускането й до касационното обжалване.
Ответникът по касационната жалба на Д. К. П., Т. “Х”, не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата на ищцата и по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови решението си, с което е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че работникът е бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност през определен период от престоя, поради което той не е бил реално в престой повече от 15 дни и по отношение на него не е налице основанието на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ за уволнение. В резултат на незаконното му уволнение същият е останал без работа за период от шест месеца и му се дължи обезщетение за принудителна безработица, но той не може да бъде възстановен на длъжността „продавач-хигиенист”, така, както е заявил искането си, тъй като не е заемал тази длъжност към момента на уволнението.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По касационната жалба на Т. “Х”.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело.
Както се изложи по-горе, жалбоподателят е формулирал материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е основополагащ за изхода на спора по исковете за защита срещу незаконно уволнение, като твърдението е, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е – дали е преустановена трудовата функция на работника при престой на предприятието, когато в този период работникът е бил в отпуск по болест. В случая въззивният съд е приел, че работникът е в невъзможност да престира трудовите си задължения, когато е в отпуск поради временна нетрудоспособност и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ за уволнение. Този извод на съда кореспондира с представените от касатора съдебни решения, които изрично посочват, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ може да бъде приложена от работодателя само по отношение на тези работници, които са били в престой повече от 15 дни, какъвто не е настоящия случай. Поради това, настоящата инстанция намира, че касаторът-ответник не е доказал наличието на противоречиво решаване на този въпрос от съдилищата и не е налице основанието за допускане на касационното обжалване при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ.
По отношение на касационната жалба на ищцата Д. К. П..
К. е формулирала материалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд и който е основополагащ за изхода на спора по исковете за защита срещу незаконно уволнение с твърдението, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, както и че решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Въпросът е – налице ли е съгласие от страна на касаторката за промяна в трудовото правоотношение след като тя е участвала като член-кооператор на заседание на УС на ответната кооперация, гласувала е за промяна на нейната длъжност и е подписала протокола на това заседание. Действително, за да постанови отхвърлителното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, въззивният съд е приел, че по гореописания начин ищцата е дала изричното си съгласие за промяна на трудовата й функция от “продавач-хигиенист” в “монтажник-надомник”. Този въпрос е от значение за изхода на спора по конкретния иск, но от представените от нея съдебни решения не може да бъде направен извод за противоречивото му решаване от съдилищата. Представените решения като съдебна практика изрично посочват, че изменението в трудовото правоотношение е законосъобразно, когато е налице изрично съгласие на работника затова. В конкретния случай въззивният съд е приел за доказано такова съгласие и евентуалната неправилност на този извод би била основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение на изведеното от двете касационни жалби основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
И двамата касатори твърдят, че произнасянето по формулираните от тях материалноправни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание е заявено бланкетно и нито един от касаторите не е обосновал своите твърдения, които по-скоро касаят евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което да обосновава необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл. 119 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по релевираните въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.06.2008 г., постановено по гр.д. № 3272/2007 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-В отделение, по жалбите на Д. К. П. от гр. С. с вх. № 2* от 28.08.2008 г. и на Т. “Х” гр. С. с вх. № 2* от 01.08.2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: