О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880
София, 5.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Т” ЕАД, с. К., Старозагорска област, представлявано от главния изп. директор инж. Г изп. директор инж. Е, чрез юрисконсулт Д. Енева, против въззивно решение № 122 от 16.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 107/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 38 от 13.10.2008 г. на Радневския районен съд, постановено по гр.д. № 98/2008 г., са уважени предявените от Д. С. Х. от гр. С., срещу „Т” ЕАД, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконна и отмяна на Заповед за уволнение № 33/14.04.2008 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за възстановяване на Д. С. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „експерт по търговия в Търговски отдел” при Д. „М” в ответното дружество и за заплащане на сумата 3710 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, за периода 14.04.2008 г. – 28.07.2008 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът „Т” ЕАД поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение, СтЗОС се е произнесъл по материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая не е конкретизиран от жалбоподателя правен въпрос от материално естество, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, а е посочено приложното поле на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като се твърди за неправилност и необоснованост на извода на въззивния съд, свързан с правно релевантните обстоятелства. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил съдебни решения на отделни състави на ВКС, както следва: решение № 1* от 21.12.2004 г. по гр.д. № 2573/2002 г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 713 от 04.07.1995 г. по гр.д. № 287/1995 г. на ІІІ ГО на ВС.
Ответникът по касационната жалба, Д. С. Х., чрез повереника си адв. Н от АК-Стара Загора, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, след като е представил писмените доказателства, относими към спора, след изтичане на преклузивния срок по чл. 312, ал. 2 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В този смисъл касационният съд не може да обсъди съждения на страните във връзка с представените, описани по-горе решения на ВКС. Посочването на съответната материалноправна норма, без да е изведен конкретен въпрос, не е достатъчно да обуслови наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Като краен извод, липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 16.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 107/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 6* от 22.05.2009 г. на „Т” ЕАД с. К., Старозагорска област.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД с. К., Старозагорска област, да заплати на Д. С. Х. от гр. С. направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: