О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 26.03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от “П” Е. , гр. В., представлявано от Изпълнителния директор Д, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. А. и от П. Н. Ж. от гр. В., чрез пълномощника си адв. Д от АК В. , против въззивно решение № 56 от 14.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 9/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решението от 20.06.2002 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 601/2001 г., в частта му, с която са уважени предявените от П. Н. Ж., срещу “П” Е. , искове с правно основание чл. 200 КТ за сумата над 4310,92 лв. до пълния предявен размер от 8444,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и за сумата над 6400 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като последица от ексцес за периода от 01.01.2001 г. до 01.04.2002 г. С обжалваното решение исковете са отхвърлени над посочените по-горе размери и е оставено в сила първоинстнционното решение, с което исковете са уважени до тези размери.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът “П” Е. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са оставени в сила исковете до уважените размери, съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решавани в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е конкретизиран от жалбоподателя процесуалноправен или материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, а са изведени въпроси, формулирани в шест точки и касаещи допустимостта и правилността на решението – основание за неговата отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК, ако бъде допуснато до касационно обжалване. В подкрепа на твърденията жалбоподателят е представил следните съдебни решения: Тълкувателно решение № 32 от 03.03.1955 г. по ч.гр.д. № 11/1955 г. на ОСГК на ВС, определение № 235 от 15.04.2004 г. по гр.д. № 259/2004 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 377 от 23.04.2008 г. по т.д. № 1005/2007 г. на ІІ отд. на ТК на ВКС, решение № 470 от 02.06.2008 г. по гр.д. № 98/2008 г. на ІІ отд. на ТК на ВКС, решение № 11 от 16.03.2004 г. по гр.д. № 145/2003 г. на ГК на БАС, решение от 28.12.2007 г. по кас.гр.д. № 790/2007 г. на І-ви с-в на ГК на САС и решение № 1* от 23.10.2008 г. по гр.д. № 3522/2007 г. на ІV г.о. на ВКС.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът П. Н. Ж. поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени исковете над уважените размери, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са решавани в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са конкретизирани от жалбоподателя правните въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие със съдебната практика, а са изведени въпроси, касаещи правилността на решението относно редуциране размера на обезщетенията – основание за неговата отмяна по чл. 281, т. т. 3 ГПК, ако то бъде допуснато до касационно обжалване. В подкрепа на твърденията жалбоподателят е представил съдебни решения: решение № 1* от 23.10.2008 г. по гр.д. № 3522/2007 г. на І. г.о. на ВКС, решение № 273 от 16.02.1976 г. по гр.д. № 2422/1976 г. на І г.о. на ВС, определение № 84 от 18.11.2008 г. по гр.д. № 3154/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 690 от 14.11.1988 г. по гр.д. № 657/1988 г. на ІV г.о. на ВС, решение № 786 от 25.03.1972 г. по гр.д. № 5/1972 г. на І г.о. на ВС и решение № 24 от 15.01.1970 г. по н.д. № 1322/1969 г. на ІІІ н.о. на ВС.
“П” Е. , ответник по касационната жалба на П. Н. Ж., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. А. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата, но не изразява становище относно допустимостта на касационното обжалване.
П. Н. Ж., ответник по касационната жалба на “П” Е. , чрез повереника си адв. Д, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 200, ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
Представените от жалбоподателите изложения за допускане на касационно обжалване не съдържат изведени правни въпроси, обуславящи изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата.
В изложението на касатора ответник „ П. В. ” Е. са посочени шест процесуалноправни въпроса, а именно – 1. допустимо ли е изменение на иска във въззивната инстанция след връщане на делото от ВКС, 2. допустимо ли е разглеждане на непредявен иск с исковата молба, а поставен с последващи въпроси към вещото лице, 3. допустимо ли е в отсъствие на ответника да се изменя иска без спазване условията на чл. 116, ал. 2 ГПК/отм./, 4. допустимо ли е изменение на иска пред въззивната инстанция в уточняваща молба по повод оставяне на делото без движение след връщането му от ВКС, 5. когато делото е върнато за трети път на въззивната инстанция за изясняване на фактическата обстановка, приложими ли са ограниченията във връзка със събирането на доказателства на този етап при условие, че това е инстанция по същество, 6. длъжна ли е въззивната инстанция да разгледа всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните с оглед разпоредбата на чл. 188 ГПК/отм./ на този етап – трети път във въззивния съд. Както се отбеляза по-горе, така формулирани тези въпроси от процесуалноправно естество се отнасят до правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са от характер да са обуславящи изхода на делото. Нещо повече, отговор на тези въпроси е даден в отменителното решение на ВКС № 1* от 29.12.2008 г. по гр.д. № 732/2006 г., Второ г.о., в което е приета за неоснователна касационната жалба на „П”Е. , в която са релевирани посочените по-горе въпроси като процесуални нарушения, уважена е жалбата на касатора ищец Ж. и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане именно във връзка с нея като е прието, че постановеното решение в частите по претенциите на Ж. за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние вследствие на трудовата злополука е постановено при неизяснен от фактическа страна спор. Въззивният съд при новото разглеждане на делото се е съобразил със задължителните указания на ВКС, дадени в посоченото по-горе решение по приложението на закона и е постановил обжалваното решение. Ето защо формулираните процесуалноправни въпроси от касатора ответник не са обуславящи изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да бъдат отнесени към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а се отнасят до допустимостта и правилността на решението по см. на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което по тази жалба въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Що се отнася до касационната жалба на жалбоподателя ищец, както се посочи по-горе същата не съдържа изведени правни въпроси, обуславящи изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол и по тази жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 14.04.2009 г., постановено по в.гр.д. № 9/2009 г. на Варненския апелативен съд, по жалбите на “П” Е. , гр. В., с вх. № 2282/21.05.2009 г. и на П. Н. Ж. от гр. В., с вх. № 2446/29.05.2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: