О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София, 27.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. Б. от гр. В., чрез пълномощника си адв. Б от АК В. , против решение № 693 от 21.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 327 по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 30.10.2008 г., постановено по гр.д. № 10505/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. Б., против М. Д. Б. от гр. В., иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5, във вр. с чл. 17 ЗЗД, за обявяване нищожността на сключен между ищцата в качеството й на купувач и К. Н. П. , нейна майка и Е. И. Петков, неин брат като продавачи, договор за продажба на недвижим имот, съставляващ ? идеални части от ? идеална част от дворно място и жилищна сграда в гр. В., за сумата от 10 050 лв., обективиран в нот. акт № 106 от 13.10.1997 г., т. LХ, дело № 16302/1997 г., като привиден, прикриващ дарение.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторката сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Изведени са следните въпроси, които според касаторката са относими към предмета на спора:
– Признанието на страна по атакуваната сделка явява ли се основание за допускане на свидетелски показания по смисъла на чл. 134 ГПК/отм./.
– Страната по сделката, когато се явява едновременно бенефициент и единствен наследник на наследодателя, разпоредил се с имуществото посредством атакуваната сделка, може ли със свидетелски показания да установява симулативност на тази сделка.
– Намаленият размер на посочената в сделката продажна цена на имота, представлява ли основание да се приеме, че сделката е симулативна.
В подкрепа на твърденията си, касаторката посочва и представя решение № 26 от 01.02.1967 г. по гр.д. № 138/2002 г. на ОСГК на ВС, решение № 1* от 30.12.1987 г. по гр.д. № 662/1987 г. на ІІ ГО на ВС, решение № 16 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5299/2007 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 453 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 990/2002 г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 639 от 09.10.1995 г. по гр.д. № 483/1995 г. на 5 чл. с-в на ВКС и решение № 1* от 04.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на V ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, М. Д. Б., чрез повереника си адв. П от АК- В. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че предявеният иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. с чл. 17 ЗЗД за относителна симулация на договора за покупко-продажба на недвижим имот като прикриващ дарение, е неоснователен, тъй като ищцата не е установила при условията на главно и пълно доказване симулативност на процесната сделка, защото по делото не е представен „обратен документ”, изходящ от ответната страна, който напълно да разкрива симулативността на сделката, нито „начало на писмено доказателство” като основание за събиране на гласни доказателства.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение следва да се приеме това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правни въпроси от материално или процесуално естество, обуславящи изхода на спора, решавани противоречиво от съдилищата, доколкото е представена съдебна практика, нямаща задължителния характер на Постановленията на Пленума на ВС и Тълкувателните решения на ВКС.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, следва с атакуваното въззивно решение да е налице произнасяне по правни въпроси, от които зависи изхода на спора, които са решавани противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай се сочи от касаторката, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката съдилищата, в частност на ВКС, подкрепена с цитираните по-горе решения.
Изведените от жалбоподателката въпроси, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, са неотносими към предмета на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел, че твърдението за симулативен характер на сделката изхождат от ищцата и те не могат да служат за признание. Посочената от касаторката съдебна практика касае наличието на изходящо от насрещната страна признание, което е основание за допускане на гласни доказателства. Некоректно е представено решение №1020 от 30.12.1987 г. по гр.д. № 662/87 г. на ІІ ГО на ВС, тъй като то касае правото на трето на сделката лице да я атакува, поради неизпълнения на задълженията по сделката от една от страните. Настоящият случай не е такъв, поради което не е налице противоречиво произнасяне от въззивния съд.
Въпросът за продажната цена на имота като основание за прогласяването на недействителността на договора е извън предмета на спора, тъй като с молба от 17.04.2008 г., депозирана в производството пред първоинстанционния съд, ищцата изрично е посочила, че предявеният иск е за симулативност на сделката, а не като накърняваща добрите нрави. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в светлината на заявеното от жалбоподателката основание за нищожност, поради относителна симулация и неговият извод е, че жалбоподателката не е доказала при условията на главно и пълно доказване наличието на това основание. Според съда, с оглед на събраните по делото доказателства ищцата не е доказала твърдението си за привидност на продажбата като прикриваща дарение, т.е., че с договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот се замества желаният от страните договор за прехвърлянето му като дарение.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 693 от 21.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 327 по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 23345/07.07.2009 г. на Н. И. Б. от гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: