О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1059
София, 10.08. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 370 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от І. ОУ “Д”, гр. С., представлявано от директора Д. Г. В. , чрез пълномощника адв. Д от АК С. , против решение № 304 от 08.01.2009 г./погрешно посочена в решението 2008 г./, постановено по гр.д. № 660/2008 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 549 от 18.07.2008 г. на Сливенския районен съд, постановено по гр.д. № 4919/2007 г., с което са уважени предявените от Р. П. В. от гр. С., срещу касатора, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 810 от 30.09.1992 г. по гр.д. № 1016/92 г., на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 251 от 22.10.1993 г. по гр.д. № 1333/92 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно съдържание на понятието “критерий” на работодателя при извършването на подбор по смисъла на чл. 329 КТ при съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответницата по касационната жалба, Р. П. В., чрез повереника си адв. В от АК С. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят не е доказал обстоятелствата, на които се основава неговата оценка, че съкратеният работник има най-ниско ниво на изпълнение на трудовите задължения между работниците с еднородни трудови функции, част от които се съкращават.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, както и трайно установената съдебна практика. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени две решения на ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В изложението, приложено към касационната жалба като материалноправен въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното решение, който е от значение за изхода на спора, е посочено обстоятелството, че извода на съда се основава само на преценката му за по-висока квалификация на съкратения служител по отношение на останалите служители. Така формулиран обаче въпросът сочи на необоснованост на обжалвания съдебен акт, което е основание за касиране на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводите на въззивния съд относно участието на образованието, трудовия стаж и дисциплинарните наказания като елементи на критерия при подбора касаят съществото на трудово-правния спор и дали те кореспондират със събраните по делото доказателства е въпрос на преценка за правилността на обжалвания съдебен акт. Представените от касатора решения на ВКС не изключват участието на посочените елементи при подбора, поради което не обосновават наличието на противоречие между тях и обжалваното въззивно решение по настоящото дело. Поради това, настоящата инстанция счита, че на посоченото от касатора основание, а именно съдържание на критериите за подбор по смисъла на чл. 329 КТ, не следва да се допусне касационно обжалване. В този смисъл въззивният съд не е разрешил изведения материалноправен въпрос, значим за изхода на спора в противоречие с представената съдебна практика, която се покрива с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 329 КТ, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304 от 08.01.2009 г./погрешно посочена 2008 г./, постановено по гр.д. № 660/2008 г. на Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение, по касационна жалба с вх. № С* от 29.01.2009 г. на І. ОУ “Д”, гр. С., представлявано от директора Д. Г. В. , чрез пълномощника адв. Д от АК- С.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: