3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 446
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3709/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място] против определение от 23.04.2015г. по гр. дело № 7261/2014г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения подробно изложени в частната жалба. Позовава се на съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 80 ГПК.
Ответницата П. Л. С. не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноските относно присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивнитя съд е приел, че не е налице хипотезата, на която се е позовал молителя, тъй като с въззивното решение има произнасяне по разноските. Искането е квалифицирано за изменение на решението в частта за разноските, но тъй като молителят не е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, съдът се е позовал на т. 2 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, приложил е последиците на чл. 80, пред. последно ГПК и е приел искането за недопустимо.
Определението е неправилно.
Според цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд, когато страната не е представила списък на разноски по чл. 80 ГПК, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Прието е, че списъкът по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка за развитие на производство по изменение на решението в частта му за разноските (т. 2 ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС). В т. 8 от същото тълкувателно решение се приема, че когато съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски, липсата на представен списък за разноски по чл. 80 ГПК не преклудира възможността да се реализира допълване на решението в частта за разноските, т. е. правната последица на чл. 80, пред. последно ГПК настъпва само по отношение на изменение на решението в частта му за разноските, а не по отношение на допълването му в тази част. В този смисъл е и представената от жалбоподателя съдебна практика установена с определения по ч. гр. дело № 3499/2013г., трето г. о., ВКС; ч. търг. дело № 2506/2013г., първо т. о., ВКС; ч. търг. дело № 741/2012г., първо т. о., ВКС.
За да е налице приетата с обжалваното определение хипотеза на изменение на решението в частта за разноските и да се приложат последиците на чл. 80 ГПК е необходимо, съдът да се е произнесъл с решението по искането за присъждане на възнаграждение за представителство от юрисконсулт, но страната да не е представила списък на разноски.
С обжалваното определение е прието, че ответникът – настоящ жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски, при наличието на изрично заявено с отговора на въззивната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и не е присъдил такива. Това не означава, че съдът се е произнесъл по разноските. Когато неправилно съдът приеме, че не е сезиран от страната за присъждане на разноски и не присъди такива, няма произнасяне по разноските.
С молбата по чл. 248 ГПК жалбоподателят – ответник по въззивната жалба е направил искане за допълване на въззивното решение в част за разноските по направеното от него своевременно с отговора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда.
Искането за допълване е основателно.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 4 ГПК на дружеството ответник се дължат съдебни разноски в размер на 225 лв. юрисконсултско възнаграждение определено по чл. 9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, което следва да се заплати от страната въззивник.
При тези съображения, като неправилно обжалваното определение следва да се отмени, а въззивното решение се допълни в частта за съдебните разноски.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА определение от 23.04.2015г. по гр. дело № 7261/2014г. на Софийски градски съд.
ДОПЪЛВА решение от 04.03.2015г. по гр. дело № 7261/2014г. на Софийски градски съд в частта за разноските.
ОСЪЖДА П. Л. С. да заплати на [фирма] [населено място] съдебни разноски за въззивното производство в размер на 225 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ