Определение №883 от по гр. дело №5/5 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 883
 
 
София, 5.08.  2010 година
 
 
В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и десета година, в състав:
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
 
 
 
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 5 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. И. Й. от гр. С., чрез пълномощника си адв. А от АК-София, против въззивно решение от 30.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2351/2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Д състав, с което е отменено решението от 28.03.2008 г. на Софийския районен съд, 37 състав, постановено по гр.д. № 10473/2007 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Б. Д. и А. К. А., и двамата от гр. С., срещу Р. И. Й., субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал. 2, предл. 5, във връзка с чл. 17 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен с нот. акт № 22, т. І, рег. № 0* д. № 24 от 02.03.2001 г. на Нотариус Т. А. с рег. № 272 от Регистъра на Нотариалната камара и за признаване за установено, че действителното съглашение между страните е договор за покупко-продажба на същия имот и тези искове са уважени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените срещу нея искове, с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е изведен въпросът, обусловил изхода на спора, а са посочени процесуални нарушения, извършени от съда при обсъждане и оценка на доказателствата по делото по см. на чл. 188 ГПК/отм./. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебни решения, както следва: решение № 189 от 14.07.2005 г. по гр.д. № 2219/2003 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 87 от 04.09.1958 г. по гр.д. № 55/1958 г. на ОСГК на ВС, решение № 1* от 02.06.1983 г. по гр.д. № 1405/1983 г. на ІІ г.о. на ВС и решение № 1* от 13.06.1977 г. по гр.д. № 963/1977 г. на ІІ г.о. на ВС.
Ответниците по касационната жалба, Г. Б. Д. и А. К. А., чрез повереника им адв. Д от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и изразяват становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове по чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че отразените в нотариалния акт условия за прехвърляне на собствеността върху процесния имот, а именно надаряване, не съответстват на действителните, доколкото съглашението между страните е било прехвърлянето да бъде извършено срещу заплащане на сумата от 5 500 щ.д., т.е. налице е относителна симулация, тъй като обективираната воля за дарение прикрива действителната воля за продажба, която сделка е действителна, тъй като е изповядана в изискуемата се от закона форма – на нотариален акт.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице когато с атакуваното въззивно решение съдът се е произнесъл по правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, който се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване, не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.словие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е да бъде допуснат касационният контрол, което от своя страна е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС също така не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл касационният съд не може да обсъди съждения на страните във връзка с представените съдебни решения, поради липсата на поставени конкретни въпроси, обуславящи изхода на спора. Релевираният от касаторката правен въпрос, свързан с евентуално допуснато от съда съществено процесуално нарушение при обсъждане и оценка на доказателствения материал, събран по делото, с оглед изискванията на чл. 134, ал. 2 и чл. 188, ал. 1, във вр. с чл. 136 ГПК/отм./, би било основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че изложението не съдържа правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, което е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски по делото за касационното производство в размер на 740 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2351/2008 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Д състав, по касационна жалба с вх. № 6* от 10.11.2009 г. на Р. И. Й. от гр. С..
ОСЪЖДА Р. И. Й. от гр. С. да заплати на Г. Б. Д. и А. К. А., и двамата от гр. С., направените по делото разноски за касационното производство в размер на 740/седемстотин и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top