3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София 25.01. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 486/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. С. от[населено място], подадена чрез пълномощника му- адв. П. К., срещу въззивно решение от 2.12.2009 г. по гр. дело № 2869/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 22.05.2008 г. по гр.д. № 27490/2006 г. на Софийски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на И. агенция “Държавна собственост на Министерство на отбраната”,[населено място] сумата 3 507.26 лв. обезщетение за ползване на жилище на ВЖФ на МО в[населено място], ул. “П.”, бл.6, вх.А, ет. ІІ, ап.5 без основание, както и такса за битови отпадъци в размер на сумата 27.92 лв. за 2004 г.; 2.67 лв. за 2005 г. и 20 % ДДС върху общата стойност от 6.12 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение е разрешен материалноправният въпрос, относно това приложима ли е нормата на чл.236, ал.2 ЗЗД по отношение на договори, сключени по реда на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната. Жалбоподателят счита, че този въпрос е от съществено значение за развитието на правото, доколкото с него се засягат обществени отношения с висока значимост.
Ответната страна- И. агенция “Държавна собственост на Министерство на отбраната”,[населено място] не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което предявените от И. агенция “Държавна собственост на Министерство на отбраната”,[населено място] срещу Г. Я. С. искове за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на жилище на ВЖФ на МО в[населено място], ул. “П.”, бл.6, вх.А, ет. ІІ, ап.5 за периода 1.01.2004 г. до 31.10.2006 г. в размер на сумата 3507.26 лв., такса за битови отпадъци за 2004 и 2005 г. в размер на 30.59 лв. и 6.12 лв. ДДС са уважени. Прието е от съда, че между страните на 13.09.1999 г. е сключен договор за наем на жилище от ВЖФ, като в същия е посочено че се сключва за срок до 31.03.2001 г., както и че същото е ползвано от жалбоподателя до 14.11.2006 г. С изтичане на срока на договора по отношение на който намира приложение чл.27, т.7 от Наредба №3/1998 г. наемните правоотношения се прекратяват, а жалбоподателят е продължил да ползва имота, като за последиците от продължаването на ползването приложими са разпоредбите на наредбата, а не чл.236, ал.2 ЗЗД. По отношение размера на обезщетението, което лицата, намиращи се в имот от ведомствения фонд на МО съдът е приел, че е приложим редът установен в разпоредбата на чл.24 от наредбата.
По поставения в изложението правен въпрос – приложима ли е нормата на чл.236, ал.1 ЗЗД по отношение на договори, сключени по реда на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната не е налице основанието на чл.280, ал.1 КТ за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обусловил решаващите изводи на съда за размера на обезщетението, което жалбоподателят е осъден да заплати на агенцията. Това е така, защото редът по който е прекратено наемното правоотношение – ЗЗД или Наредба № 3/1998 г. е неотносим към размера на дължимото обезщетение, което е определено по реда на чл.24, ал.4, т.1 от наредбата, относим към лицата, заемащи без правно основание или на отпаднало такова жилища, гаражи и ателиета от ведомствения жилищен фонд на МО. Развитите оплаквания по съществото на спора и доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуален закон не са основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те обосновават неправилност по чл. 281 ГПК и биха могли да се разгледат само ако се допусне касационното обжалване. С въведените основания за допускане на касационно обжалване законодателят няма предвид конкретните пороци на решението, водещи до неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 2.12.2009 г. по гр. дело № 2869/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: