О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1483
София, 7.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. В. К. от гр. С., Софийска област, чрез процесуалния си представител адв. К от АК-София, против въззивно решение № 49 от 19.01.2009 г., постановено по гр.д. № 879/2008 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, ІІ състав, с което е оставено в сила решение № 20 от 23.06.2008 г. на Районен съд-Сливница, постановено по гр.д. № 330/2007 г., с което уважен предявения от Т. П. В. от гр. С., Софийска област срещу С. К. В., иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата 1346 лв.
В касационната жалба касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявения иск по чл. 55 ЗЗД, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателката сочи и представя съдебна практика – Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС. Релевирано е и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – произнасяне по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Изведен е въпросът по който съдът се е произнесъл и който е от значение за изхода на спора, а именно в обжалваното решение въззивният съд не е разграничил отделните фактически състави на неоснователното обогатяване, предвидени в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Т. П. В., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по паричен иск с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая е представено Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Както по-горе е посочено, според жалбоподателката в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не е разграничил отделните фактически състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не е в противоречие с цитираното от касаторката Постановление на Пленума на ВС по релевирания въпрос. Това е така, защото представеното Постановление на ВС има за цел разграничаване приложното поле на хипотезите на чл. 55 ЗЗД от това на чл. 59 ЗЗД, което не е предмет на настоящото производство. Изводът на въззивния съд е, че по делото е доказано наличието на договореност между страните, ищецът е изпълнил своята престация по тази договореност, а ответницата – касаторка не изпълнила своето задължение, поради което дължи връщане на ищеца на равностойността на извършените от него в имота й в с. Г. подобрения в размер на 1 346 лв. Поради това съдът е приел, че е налице хипотезата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Вярно е, че въззивният съд не е прецизирал, че се касае за предложение второ на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, но това не променя правния извод, който би довел до друг изход на спора. Нещо повече, въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, в което е посочена като правна квалификация на иска – чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като във въззивното решение е възприел и доразвил изводите му за основателност на предявения иск за неоснователно обогатяване, т.е. поставеният материалноправен въпрос за липса на разграничение на фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД от страна на въззивния съд, не е значим за изхода на спора, каквото е изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са представени доказателства, решението на въззивния съд при този негов извод да е в противоречие с практиката на ВКС. Евентуалната необоснованост на изводите на въззивния съд е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но не обосновава допускането на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят посочва разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно разграничаване на фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който въпрос, както се посочи по-горе, не е обуславящ изхода на спора.
Независимо от това обаче следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, какъвто не е настоящия случай.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. В съобразителната част на обжалваното решение, въззивният съд изрично, точно и ясно е посочил защо приема, че в настоящия случай е налице неоснователно обогатяване и този му извод кореспондира с постоянната практика на ВКС.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 49 от 19.01.2009 г., постановено по гр.д. № 879/2008 г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, ІІ състав, по касационна жалба с вх. № 918 от 24.04.2009 г. на С. В. К. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: