5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 830
София, 21.07. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1907/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. Н. П. Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение № І-131 от 11.11.2014г. и решение № 1321 от 18.12.2014г. за допълване постановени по в. гр. дело № 1631/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 1390 от 03.07.2014г. по гр. дело № 711/2014г. на Бургаски районен съд и вместо него е отменена като незаконна заповед от 01.12.2013г. на управителя на [фирма], с която е прекратено трудовото правоотношение на Б. С. Щ. на основание чл. 326, ал. 1 КТ при връчено предизвестие от 30.10.2013г. с посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник” и [фирма] е осъдено да й заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 991,86лв. за периода 02.12.2013г. – 02.06.2014г., ведно със законна лихва считано от 30.01.2014г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при отправено предизвестие от работодателя с право да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в предизвестието основание, може ли да се счита, че договорът се прекратява с изтичане на предизвестието, без да са необходими други актове, или че ако са издадени други актове след изтичане на срока на предизвестието, то те са без правно значение, тъй като трудовото правоотношение вече е прекратено; длъжен ли е ищецът да изложи в исковата молба всичките си твърдения и възражения относно съществуването на потестативното право на работодателя да прекрати едностранно с предизвестие на посоченото в предизвестието основание трудовото правоотношение и има ли право въззивният съд да обсъжда и разглежда твърдения, които ищецът не е предявил по надлежния ред. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представена съдебна практика на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да са развити съображения за приложението и.
Ответницата Б. С. Щ. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения подробно изложени в писмен отговор. Позовава се на задължителна съдебна практика на ВКС – решения постановени по идентични казуси, с които обжалваното решение е съобразено.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По възражението на ответницата за нередовност на касационната жалба, като подадена от сменения управител, представляващ дружеството Г. Б., а не от вписания управител Г. Г., следва да се посочи, че съгласно чл. 41, ал. 1, пред. последно ЗЗД, когато упълномощителят е юридическо лице, пълномощието се прекратява с прекратяване на юридическото лице, т. е. касационната жалба е подадена от пълномощник и неговото пълномощие се запазва, дори управителят да е сменен.
Поставените в изложението правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика. Решаващите изводи на съда за уважаване на исковете са изведени при фактическа обстановка, различна от фактическата обстановка, при която са дадени разрешения на въпросите по представените съдебни решения.
По материалноправния въпрос, относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, съдебна практика е уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК, според която конститутивното действие на прекратяване на трудовото правоотношение настъпва с изтичане на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ), а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен (декларативен) характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – датата, на която изтича срокът на предизвестието. В този смисъл е представената от жалбоподателя съдебна практика – решения по гр. дело № 192/2009г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 721/2011г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 1896/2009г., трето г. о., ВКС.
С обжалваното решение съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика и като е уважил исковете не е влязъл в противоречие с приетото по посочения въпрос. Съдът се е съобразил с конкретната фактическа обстановка и е дал отговор на въпроса, бил ли е длъжен работодателят да издаде заповед за прекратяване на трудовия договор, когато е отправил писмено предизвестие до работника, срокът по което е изтекъл без да са настъпили други обстоятелства за прекратяване на трудовото правоотношение на основание, различно от посоченото в предизвестието, респ. актът за прекратяване следва ли да съдържа същото основание за прекратяване на трудовия договор, каквото е посочено в предизвестието. Дадения с обжалваното решение отговор, който е обуславящ за изхода на делото, е съобразен със съдебната практика на ВКС установена по реда на чл. 290 ГПК с решение по гр. дело № 789/2009г., трето г. о., ВКС.
Когато в заповедта за прекратяване на трудовия договор, издадена след изтичането на предизвестието, работодателят се е позовал на основание за прекратяване на трудовото правоотношение различно от посоченото в предизвестието (в настоящия случай в предизвестието работодателят се е позовал на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а в заповедта е посочил чл. 326, ал. 1 КТ) уволнението е незаконно – за работника или служителя не съществува яснота относно основанието, на което е прекратен трудовият му договор, за да защити правата си.
С обжалваното решение съдът е достигнал до същия извод, като е продължил и по-нататък – проверил е законността на посоченото в предизвестието основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. От доказателствата представени от работодателя е било установено, при сравняване на двете длъжности характеристика за заеманата от ищцата длъжност, че изискванията за заеманата длъжност по новата длъжностна характеристика са завишени – съгласно предходната за заемане на длъжността се е изисквало средно образование, а по новата – висше със степен бакалавър, доказателства които сочат за наличие на основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Посоченото в предизвестието основание по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ не е било налице и не е установено. Разпоредбата има предвид промяна във всички други изисквания за заемане на длъжността, извън изискванията за образование и професионална квалификация, т. е. към момента на отправяне на предизвестието не са били налице предпоставките за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и за работодателя не е съществувало потестативно право да прекрати трудовия договор на посоченото основание. Това са решаващите правни изводи за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, които са съобразени с установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и паралела с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Приетото с обжалваното решение по поставения процесуалноправен въпрос не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. дело № 1919/2010г., четвърто г. о., ВКС, с което е даден отговор на правен въпрос, различен от поставения.
В исковата молба ищцата се е позовала на противоречието между основанията за уволнение посочени в предизвестието и в заповедта за прекратяване на трудовия договор. Решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението също почиват на посоченото противоречие, при обсъждането на което съдът е длъжен да провери законността на основанието за уволнение посочено в предизвестието. В този смисъл съдържащите се твърдения, че съдът е обсъждал факти, които ищецът не бил предявил с исковата молба, не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното поставените прави въпроси не обуславят приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 (немотивирана) ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-131 от 11.11.2014г. и решение № 1321 от 18.12.2014г. за допълване постановени по в. гр. дело № 1631/2014г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ