3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 453
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3688/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Л. В. чрез пълномощник адв. Г. Г. Софийска адвокатска колегия против въззивно определение № 2802 от 13.11.2014г. по в. ч. гр. дело № 4314/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 16.06.2014г. по гр. дело № 3543/2008г. на Софийски градски съд, с което не е уважено искане на жалбоподателката за освобождаване от задължение да внесе по сметка на съда съдебни разноски за извършване на съдебно-техническа експертиза.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика, въззивният съдът е приел, че след като ответницата има фирма на едноличен търговец, то това е основание да не бъде уважена молбата и за освобождаване от заплащане на съдебни разноски с твърдение, че относими за настоящето производство са доходите, които страната е реализирала под формата на печалба от търговската си дейност.
Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество не е представил писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определение е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е дадено разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос. От изложените твърденията, може да се конкретизира въпроса – дали наличието на действаща фирма на страната като едноличен търговец е достатъчно основание да се приеме, че притежава необходимите средства за заплащане на съдебни разноски, без да се изследва каква печалба се реализира от търговската дейност на фирмата. Жалбоподателаката поддържа, че така изведения въпрос влиза в противоречие с представена съдебна практика на ВКС, според която правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя само по себе си не е достатъчно да легитимира страната като титуляр на вещно право, докато не е приключила реституционната процедурата с влязло в сила решение на органа по поземлената собственост, за да се приеме, че наличието на земеделска земя е източник на средства за заплащане на дължимата държавна такса и разноските по делото (определения по ч. гр. дело № 46/2009г., първо г. о., ВКС и по ч. гр. дело № 13802008г., второ г., ВКС), респ. самият факт, че страната осъществява търговска дейност като едноличен търговец не е основание за отказ да бъде освободена от заплащане на държавна такса, тъй като относими за това производство са доходите, които се реализират под формата на печалба от търговската дейност (определение по ч. гр. дело № 207/2010г., второ г. а., ВКС).
Поставеният правен въпрос не обуславя решаващите мотиви на съда за отказа ответницата да бъде освободена от заплащането на разноски по делото, които са съобразени с характера на предмета на спора – иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), по който жалбоподателката е ответница.
С обжалваното определение съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 40 от Закона да отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), позволяваща на заинтересовата страна да поиска с мотивирана молба от съда частично вдигане на запора или възбраната върху конкретни вещи с цел заплащане на неотложни нужди, каквито се явяват разходите по делото, след като е констатирал, че жалбоподателката – ответница притежава недвижими имоти и леки коли върху които е наложена възбрана и запор по реда на ЗОПДИППИ (отм.). В този смисъл е установена съдебна практика на Върховния касационен съд при предявени искове по чл. 28 ЗОПДИППИ (отм.) в производства по чл. 83, ал. 2 ГПК, установена с определение по ч. гр. дело № 6531/2014г., четвърто г. о., ВКС и определение по ч. гр. дело № 3042/2014г., четвърто г. о., ВКС, с която обжалваното определение е съобразена. С тези решаващи мотиви въззивният съд е потвърдил отказа на първостепенния съд да освободи жалбоподателката от заплащането на разноски по поискана от нея допълнителна съдебно- техническа експертиза. В този смисъл поставеният правен въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора и не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2802 от 13.11.2014г. по в. ч. гр. дело № 4314/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ