О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София, 11.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1819 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. В. Ц. от [населено място], Софийска област, чрез пълномощника си адв. В. С. Х. – Б. от АК – С., против въззивно решение № 429 от 11.10.2010 г. по в.гр.д. № 471/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което като е отменено решението от 20.07.2009 г., постановено по гр.д. № 108/2008 г. на Етрополския районен съд, в частта му с която е отхвърлен предявеният от И. Х. В. от [населено място], Софийска област, срещу Ц. В. Ц. иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв., като искът е уважен в пълен размер. С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 28.07.2007 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният срещу него иск по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликт в размер на 8 000 лв., съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е формулирал изрично въпроса, но изхождайки от съдържанието на касационната жалба и във връзка с нея представената съдебна практика, същият може да бъде конкретизиран от настоящата инстанция при условията на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., а именно: за приложение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при деликт. В подкрепа на твърдението, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС са посочени Постановление № 7/1959 г. на ВС и Постановление № 4/1968 г. на ВС. В подкрепа на твърдението, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата е посочено и представено Решение от 21.12.2005 г. по в.н.о.х.д. № 513/2008 г. на ІІ въззивен състав на НК на СОС.
Ответникът по касационната жалба И. Х. В. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Третото лице-помагач [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. З. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен оценяем иск по чл. 45 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по НАХД № 116/2007 г. на Районен съд – Етрополе, касаторът е бил признат за виновен в това, че на 28.07.2007 г. в [населено място], при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на И. Х. В. комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване на фрагментите на костите на лявата му подбедреница в областта на левия глезен – бималеоларно счупване, което довело до трайно затруднение на левия долен крайник, като след произшествието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.”а”, пр. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, б.”б”, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 78, ал. 1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание. Съдът е приел, че в случая са налице елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като в резултат на деликта пострадалият е претърпял неимуществени вреди, за възмездяването на които съдът е определил като справедлив размер на обезщетяването с оглед критериите заложени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, сумата от 8 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тя е задължителна. Посочената от касатора съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС, а именно Постановления на Пленума на ВС, но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Формалното изброяване на критериите при прилагането на чл. 52 ЗЗД, в цитираните Постановления на ВС, без да се посочва кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на спора, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представеното съдебно решение на СОС по в.н.о.х.д. № 513/2008 г., е постановено по случай, който не е идентичен със случая по настоящото производство. Липсата на сходство между двата случая не обосновават наличието на въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Представеното решение на СОС, в частта му, с която се обсъжда приложното поле на чл. 52 ЗЗД, кореспондира с мотивите изложени в обжалваното решение досежно характеристиката на „справедливостта” като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като въззивният съд е разгледал конкретните факти, установени по делото и относими към приложението на чл. 52 ЗЗД. В случая е безспорно, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликта. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване. Евентуалната необоснованост на този извод е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. В допълнение към изложеното следва да се подчертае, че поради различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата, определените по тях размери на обезщетения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателят не е формулирал изрично въпросите от матералноправен или процесуалноправен характер, по които съдът се е произнесъл, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а това основание е заявено бланкетно, поради което и на това основание касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 429 от 11.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 471/2010 г. на Софийския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2961/04.11.2010 г. на Ц. В. Ц. от [населено място], Софийска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: