О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
София, 27.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Специализирана б. за р. на сърдечно-съдови заболявания /СБРССЗ/ – Мездра”ЕООД, гр. М., Врачанска област, представлявана от управителя д-р Г, чрез повереника адв. С от АК-Враца, против решение № 579 от 24.08.2009 г., постановено по гр.д. № 527 по описа за 2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 76 от 06.04.2009 г. по гр.д. № 38/2009 г. на Мездренския районен съд, с което са уважени предявените от Р. П. М. от гр. В. срещу СБРССЗ гр. М., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като с първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата 5502,78 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода от 20.09.2008 г. до 20.03.2009 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касаторът сочи като основания за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят посочва и представя решение № 946 от 14.05.2002 г. по гр.д. № 1289/2001 г. на III г.о. на ВКС, решение № 2* от 11.03.2005 г. по гр.д. № 3223/2002 г. на III г.о. на ВКС и решение № 2* от 24.01.2007 г. по гр.д. № 947/2004 г. на III г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, Р. П. М., чрез повереника си адв. В от АК-Враца, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основания за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но с оглед представената съдебна практика се касае до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не т. 1.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят-ответник не е доказал наличието на обективна невъзможност по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ за изпълнението на трудовия договор от страна на ищцата, поради което предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, са уважени.
Доколкото жалбоподателят не релевира противоречие на атакуваното решение със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд, а представя съдебни решения на ВКС по конкретни дела, то твърдяното от него основание за допускане до касационно обжалване е чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. В случая обаче жалбоподателят не е извел материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие с приетото в цитираните по-горе съдебни решения на ВКС. Настоящата инстанция не може да изведе вместо касатора въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, без да наруши принципа на равнопоставеност на страните страна /ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Като процесуалноправен въпрос е посочен изводът на въззивния съд за недоказаност на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т. 12 КТ. Този въпрос не е основополагащ изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан с оценката на доказателствения материал по делото от страна на решаващия съд. Евентуалната необоснованост на извода на въззивния съд при преценката на доказателствения материал, би било основание за касиране на атакуваното решение на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По принцип следва да се отбележи, че основанието развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или и свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебната практика по приложението на чл. 328, ал.1, т. 12 КТ е постоянна, трайна и непротиворечива. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 579 от 24.08.2009 г., постановено по гр.д. № 527 по описа за 2009 г. на Врачанския окръжен съд по касационна жалба с вх. № 2658/29.09.2009 г. на „Специализирана б. за р. на сърдечно-съдови заболявания – Мездра”ЕООД, гр. М., Врачанска област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: