3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
С., 27.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 676/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на М. В. К. против определение на Ш. окръжен съд от 11.11.2010 год. по в.ч. гр. дело № 622/2010 год., с което е потвърдено определение от 13.09.2010 год. по гр. дело № 414/2010 год. на Новопазарски районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовностите и е прекратено производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правните въпроси – налице ли са били предпоставките по чл. 129, ал. 2 ГПК за оставяне на исковата молба без движение; законосъобразно ли е върната исковата молба като нередовна; дал ли е съдът правилни указания, в какво се състои нередовността на иска, които според посоченото основание са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът В. М. К. действащ със съгласието на майка си С. Г. К. не е представил писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното въззивно определение е потвърдено определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че исковата молба с подател жалбоподателят не отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като и след допълнителната уточняваща молба не става ясно какво се претендира – дали се оспорва вземането по чл. 439 ГПК, или се предявява иск за отговорност на съдебния изпълнител по проведено принудително изпълнение за обезщетение за вреди по реда на чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ или пък се оспорват действията на ЧСИ по реда на чл. 435 ГПК. Това е така, тъй като в исковата молба и поправената искова молба са изложени разнопосочни твърдения – оплаквания от извършени действия на ЧСИ Ясен Б., твърдения че вземанията за издръжка по делото, по което е издаден изпълнителния лист срещу жалбоподателя били погасени по давност, както и че в резултат на „процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение” от ЧСИ му били причинени вреди, представляващи направени от жалбоподателя разноски за оспорване на изпълнението (държавни такси, адвокатско възнаграждение) без да е посочен размер. В този смисъл правилно съдът е дал указания до ищеца да уточни конкретно кои права/правоотношения иска да бъдат установени със сила на присъдено нещо и срещу кои ответници. Указанията не са били изпълнени, което е дало основание на съда да приложи чл. 129, ал. 3 ГПК и върне исковата молба като нередовна.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси не налагат допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и чл. 129 ГПК няма неяснота и необходимост от тълкуването им. Поставените правни въпроси, касаят конкретни обстоятелства по делото, относими към задължението на ищеца да очертае предмета на делото, като индивидуализира спорното право по основание и петититум, без да сочи правното му естество, което е задължение на съда. Когато ищецът не формулира ясно твърдение относно едно конкретно материално право, както е в настоящия случай, исковият процес не може да се развие – няма формулиран правен спор, който исковият процес е призован да разреши. Затова, когато исковата молба не съдържа някои от посочените данни, тя се оставя без движение и се връща, ако ищецът не попълни тези данни.
От изложеното е видно, че с обжалваното определение съдът е приложил точно цитираните норми на исковия процес, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 11.11.2010 год. по в. ч. гр. дело № 622/2010 год. на Ш. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ