3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
С., 27.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 683/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба вх. № 20525 на П. Н. П. против определение от 01.03.2010 год. по гр. дело № 1390/2008 год. на С. градски съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на въззивно решение от 30.04.2009 год. по гр. дело № 1390/2008 год. на С. градски съд в частта на съдебните разноски.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът „Б. индъстрист корп.” АД със седалище[населено място] не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение е прието, че липсват основания за изменение на въззивното решение в частта на определените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът се е позовал на 64, ал. 4 ГПК (отм.) преценявайки, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. При взет хонорар за двете съдебни инстанции от 940 лв. (500 лв. за първа инстанция и 440 лв. за въззивна), с въззивното решение е определен хонорар от 500 лв. (300 лв. за първа инстанция и 200 лв. за въззивна). Съдът е посочил, че повереника на ищеца се е явил лично само веднъж пред районния съд и веднъж пред въззивния съд, когато делото е било отложено, тъй като писмените доказателства не са били представени с въззивната му жалба. Преценил е, че делото не е показало фактическа и правна сложност и е приложил чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.).
Според чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.) – производството се движи по реда на отменения ГПК – § 2, ал. 2 ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008 год., при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа стойност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който в ал. 2 предвижда, че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на В. адвокатски съвет размер за съответната работа. Следователно, съдът може да присъди по – нисък размер на адвокатско възнаграждение, но в определени рамки.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сочи: възнаграждение за трудови дела 150 лв., ал. 2 т. 2 за защита по дело с определен интерес сочи: от 1000 до 5000 лв. 200 лв. + 6% за горницата над 1000 лв., или за първа инстанция адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 380 лв., при договорено 500 лв. За изготвяне на въззивна жалба, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 150 лв. – чл. 9 от Наредбата, или за изготвяне на въззивната жалба и за явяване в едно съдебно заседание адвокатското възнаграждение следва да се определи на 435 лв.(285 + 150), при договорени 440 лв. Ако се приложи § 2 от ДР на Наредбата, който предвижда, че в случаите на чл. 64 ГПК (отм.) присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията посочени в наредбата, следва да се приеме, че договореното възнаграждение не надхвърля размера определен според Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези съображения обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това се измени въззивното решение от 30.04.2009 год. по гр. дело № 1390/2008 год. на С. градски съд в частта за разноските и ответникът се осъди да заплати на ищеца още 440 лв., към присъдените с решението 500 лв. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА определение от 01.03.2010 год. по гр. дело № 1390/2008 год. на С. градски съд.
ИЗМЕНЯВА решение от 30.04.2009 год. по гр. дело № 1390/2008 год. на С. градски съд в частта за съдебните разноски, като ОСЪЖДА „Б. индъстрис корп.” АД[населено място] да заплати на П. Н. П. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение още 440 лв. към присъдените с решението 500 лв. разноски за двете съдебни инстанции.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ