2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
София, 28.01. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Светла Димитрова
гр. д. № 813/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Алексиева от[населено място], чрез пълномощника си адв. Е. С. К. от АК-П. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 258 от 22.02.2010 год. по в. гр. дело № 2858/2009 год., с което е оставено в сила решение № 319 от 15.05.2009 год. по гр. дело № 981/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което на основание чл. 70, ал. 2 СК (отм.) са определени мерки за лични отношения на С. В. Алексиева от[населено място], с право да вижда и взема при себе си внучката си Д. В. Алексиева, родена на 02.04.2001 год., всяка втора седмица от последния месец на всяко тримесечие, а именно месеците март, юни, септември и декември, за времето от 11,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя с преспиване.
Постъпила е и частна касационна жалба от С. В. Алексиева срещу определение № 870 от 23.03.2010 г. по гр.д. № 2858/2009 г., с което в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ тя е осъдена да заплати на Е. Г. от[населено място] направените разноски във въззивното производство в размер на 850 лв.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение жалбоподателката поставя материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които поддържа, че с обжалваното решение са разрешени в противоречие с представената съдебна практика, и които са от значение за делото, както следва: 1./ оправдан ли е с оглед интересите на детето определеният от съда ограничен режим на лични отношения между ищцата и нейната внучка; 2/ спазил ли е съдът задължението по чл. 188 ГПК/отм./ при постановяване на решението да обсъди и прецени в съвкупност всички доказателства, искания, възражения и доводи на страните.
Във връзка с депозираната частна жалба срещу определението, постановено в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./, касаторката излага съображения за прекомерност на присъденото като разноски за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение, което моли да бъде редуцирано до 150 лв.
Ответницата по жалбите Е. Николова Г. от[населено място] не изразява становище по тях в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК и по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан неоценяем иск по чл. 70, ал. 2 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Допустима и в срок е и подадената частна жалба срещу определението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси касаят непосредствено конкретната фактическа обстановка. Отговорите на тези въпроси имат отношение към правилността на решението и това е видно от самото изложение, в което към всеки въпрос са обсъдени доказателствата по делото и са направени съответни доказателствени изводи. В този смисъл правните въпроси съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По поставените правни въпроси, дали определеният от съда режим на лични отношения между детето и бабата по бащина линия е в интерес на детето, следва да се посочи, че с оглед възрастта му – 9 годишно, което ходи на училище, както и обстоятелството, че с баба си живеят в различни населени места, както и нуждата му от контакти с нея, определеният от съда ограничен режим на лични контакти на детето и баба му по бащина линия, а именно всяка втора седмица от последния месец на всяко тримесечие – месеците март, юни, септември и декември, за времето от 11,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя с преспиване, е подходящ и не ощетява интересите на детето. По поставения процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и релевантните за спора доказателства, така както е формулиран същият не е конкретен, тъй като не визира конкретни доводи и доказателства, които не са обсъдени от съда по реда на чл. 188 ГПК/отм./. Касае се за необоснованост на въззивното решение, която не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, а е касационно основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК.
Изложеното сочи, че не са установени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са посочени бланкетно, без обосновка, поради което и на тези основания касационно обжалване на въззивното решение, не следва да бъде допуснато.
Депозираната частна жалба срещу определението на въззивния съд в производството по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./, с което въззивницата/касаторка/ С. Алексиева е осъдена да заплати направените разноски от въззиваемата Е. Г. за въззивното производство в размер на 850 лв. адвокатско възнаграждение, предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по смисъла на чл. 64, ал. 4 ГПК/отм./, заявено за първи път пред касационната инстанция, по съществото си представлява молба за изменение на това определение по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ и компетентен да се произнесе по нея е въззивният съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд № 258 от 22.02.2010 год. по в. гр. дело № 2858/2009 година, по касационна жалба с вх. № 7424 от 26.03.2010 г. на С. В. Алексиева от[населено място].
ИЗПРАЩА по компетентност на Пловдивския окръжен съд частната жалба с вх. № 8016/06.04.2010 г. на С. В. Алексиева от[населено място] срещу определение № 870 от 23.03.2010 г. по гр.д. № 2858/2009 г. по описа на същия съд, за произнасяне по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: