О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
София, 30.07. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 29 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. В. В. и С. И. В., и двамата от гр. С., лично и чрез пълномощника си адв. Д от АК-София, против решение № 1* от 05.08.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1253/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 17 от 16.03.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1180/2007 г., с което е уважен предявеният от А. Н. Д. от гр. С., срещу Ж. В. В. и С. И. В., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на сключен с нотариален акт № 8, т. ІV, рег. 7204, д. 602/1999 г. на Нотариус № 263 по регистъра на Нотариалната камара, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният правен въпрос е извода на съда, че ответниците, касатори в настоящото производство, не са изпълнили задълженията си по алеаторния договор, като не са положили дължимите в полза на прехвърлителката грижи и издръжка с твърдението, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба, А. Н. Д., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, не изразява становище по основателността на жалбата, както и по основанията за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Представеното от жалбоподателите изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Изведеният от касаторите въпрос касае извода на съда досежно доказването или не на изпълнение на насрещните задължения по алеаторния договор. Евентуалната неправилност на този извод би бил основание за касиране на атакуваното решение като неправилно поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и за допускане до касационно обжалване. Такова основание би било, ако съдът е разместил доказателствената тежест за установяване на обстоятелството за изпълнение на задълженията по договора, или е развалил договора, въпреки, че е приел наличието на изпълнение на насрещните задължения. Съдът не е сторил това, а и няма твърдения за същото от страна на касаторите. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на спора, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 05.08.2009 г., постановено по в.гр.д. № 1253/2008 г. на Софийския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 7* от 16.10.2009 г. на Ж. В. В. и С. И. В., и двамата от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: