О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1079
София, 12.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 279 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Д. С. В. от гр. Б., чрез поверениците си адв. Р адв. Юлия А. , и двете от АК Б. и от З. “Д” гр. С., чрез процесуалния представител адв. Г от АК Б. , против решение № 396 от 10.06.2008 г., постановено по гр.д. № 247/2008 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3* от 04.09.2007 г. по гр.д. № 465/2006 г. на Б. районен съд, с което са уважени предявените от Дафинка С. В. против З. “Д”, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване уволнението ищцата за незаконно и отмяна на заповед № 002/19.01.2006 г. на прокуриста на ответното дружество, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “главен счетоводител” в З. „Д” – Г. А. Б. , за заплащане на сумата 3358,80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца поради незаконно уволнение. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на ищцата за сумата 559,80 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и за сумата 2595 лв., представляваща бонус за положителен финансов резултат на дружеството за 2005 г.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване ищцата-касатор поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно поради нарушение на материалния закон, е оставено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване ответникът-касатор поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, е оставено в сила първоинстанционното решение в уважената му част, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл Б. окръжен съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ищцата-касатор и ответникът-касатор, представят писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които оспорват насрещните жалби, но не изразяват становище по основанието за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационните жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени са искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ и отхвърлени оценяеми искове по чл. 222, ал. 1 КТ, обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по чл.128 КТ, поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Жалбоподателите не са извели такъв материалноправен и процесуалноправен въпрос, поради което настоящата инстанция не е в състояние да провери, налице ли е въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В касационната жалба на ищцата-касатор се твърди, че е неправилен извода на въззивния съд, че неизготвянето на критерий за определяне на размера на финансовия бонус в зависимост от финансовия резултат, не подлежи на съдебен контрол, като същият е от компетентността на управителя на дружеството. В касационната жалба на ответника-касатор се твърди, че е неправилен изводът на съда, че не е налице съкращаване на щата. Тези твърдения на страните обосновават евентуалната неправилност на решението на въззивния съд, което е основание за неговото касиране съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но те не са основания да се приеме, че са налице въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика. В този смисъл съдебната практика по прилагането на чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, чл. 222 КТ и чл. 128 КТ е постоянна и непротиворечива, поради което не се налага промяната й.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 396 от 10.06.2008 г., постановено по гр.д. № 247/2008 г. на Б. окръжен съд по касационните жалби вх. № 2266/15.07.2008 г. на Д. С. В. от гр. Б. и вх. № 2227/11.07.2008 г. на З. “Д” гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: