О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 885
София, 5.08. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. Б. Л. от гр. Р., приподписана от адв. Л от АК-София, против въззивно решение № 63 от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 135/2009 г. на Разградския окръжен съд, с което е отменено решение № 54 от 30.03.2009 г. на Разградския районен съд, постановено по гр.д. № 136/2009 г., в частта му, с която е прогласена нищожността на договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 1* т. 2, рег. № 3* дело № 689/2000 г. на нотариус В. Т. , между Е. „Р” гр. Р., от една страна и от друга В. Т. М. и Б. Л. М. , и двамата от гр. Р., представлявани от пълномощника им К. Б. Л.. С обжалваното решение този иск е отхвърлен и е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на К. Б. Л. срещу Е. „Р” за прогласяване нищожността на горепосочения нотариален акт.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателката не е конкретизирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е решен при хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочени са и са представени съдебни решения, както следва: Решение № 1* от 21.11.2000 г. по гр.д. № 791/2000 г. на ІV ГО на ВКС, Решение от 18.12.2002 г. по ВАД № 35/2001 г., Решение № 190 от 23.04.2007 г. по т.д. № 178/2006 г. на ІІ ТО на ВКС, решение от 11.04.2003 г. по гр.д. № 277 на ІІІ с-в на І ГО на СГС, Решение № 852 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 205/1999 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 39 от 20.01.1999 г. по гр.д. № 841/1998 г. на V ГО на ВКС. Във връзка с представените решения следва да се отбележи, че арбитражното решение е неотносимо към настоящото производство и то не обосновава противоречива съдебна практика, което се отнася и за решението на СГС, тъй като за него липсват данни да е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба Е. „Р”, чрез повереника си адв. Ж от АК-Разград, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата, и изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени установителни искове по чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 170 ЗЗД и чл. 472 ГПК/отм./, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове, въззивният съд е приел, че договорът за ипотека е сключен съобразно закона и в частност с чл. 167 ЗЗД и не са налице основанията за недействителност на ипотеката по чл. 170 ЗЗД. Приел е също така, че не са налице основания за прогласяване нищожността на нотариалното действие по нотариален акт № 1* т. 2, рег. № 3* дело № 689/2000 г. на нотариус В. Т.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Тълкувателните решения на ВКС и решенията на ВКС по чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторката не е формулирала такъв въпрос, а направеното от нея изложение съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че касаторката само се е позовала на основанието визирано в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното от нея изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателката само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 26 ЗЗД, чл. 167 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД, чл. 472 и чл. 474 ГПК/отм./ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС.
Твърдения, които касаят евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 16.07.2009 г., постановено по в.гр.д. № 135/2009 г. на Разградския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3* от 25.09.2009 г. на К. Б. Л. от гр. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: