О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 1.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. В. В. от гр. Д., чрез пълномощника си адв. Н от АК-Варна, против решение № 311 от 26.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 341/2009 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 52 от 19.01.2009 г. на Д. районен съд, постановено по гр.д. № 1179/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от Р. В. В., срещу С. общообразователно у. “Л” гр. Д., представлявано от директора П. П. А. , иск за отмяна като незаконосъобразна на заповед № РД-05-85/23.04.2008 г. на директора на СОУ”Л” гр. Д., с която й е наложено дисциплинарно наказание”П”, на основание чл.195, ал. 1 във връзка с чл. 187, т. 7 и т. 10 и чл. 188, т. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен иска й за отмяна като незаконосъобразна заповед № РД-05-85/23.04.2008 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание”П” по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 187, т. 7 и т. 10 и чл. 188, т. 2 КТ, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката не е изложила правен въпрос от материално или процесуално естество, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, решен в противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на твърденията си е представила съдебно решение № 1* от 18.12.2001 г. по гр.д. № 24/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, СОУ “Л”, чрез пълномощника си адв. Д от АК Д. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище да не се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск за отмяна на незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 187, т. 7 и т. 10 и чл. 188, т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая е представено едно решение на ВКС, което не обуславя задължителна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от който зависи изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело. В конкретния случай в представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Твърденията в изложението касаят правилността на обжалваното решение, като са посочени допуснати грешки на съда, довели до нарушаване на закона и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при евентуално допускане на касационно обжалване на решението. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква на първо място да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, в частност т. 2. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 26.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 341/2009 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия, по касационната жалба с вх. № 2294/03.07.2009 г. на Р. В. В. от гр. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: