3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 832
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1785/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Баскетболен клуб Спартак – Плевен” [населено място] чрез пълномощник адв. И. М. Плевенска адвокатска колегия против въззивно решение № 14 от 09.01.2015г. по в. гр. дело № 851/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което „Баскетболен клуб Спартак -Плевен” на основание чл. 79 ЗЗД е осъден да заплати на С. В. С. сумата 10 800 лв. към присъдените с първоинстанционното решение 5400 лв. или общо 16 200 лв. представляваща неизплатено възнаграждение в размер на 2700 лв. месечно по сключен между тях договор от 16.09.2011г. за месеците от януари до юни 2012г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения, от които може да се конкретизира въпроса – може ли въззивният съд, чрез поставеното правно основание на претендираното спорно право, да измени съдържанието на исковата молба, с оглед обстоятелството, че ищецът е заявил спора като трудов, а съдът е поставил квалификация за наличието на създадено между страните облигационно отношение но неименуван договор, неизпълнен от ответника. Позовава се на съдебна практика на ВКС, която не представя. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът С. В. С. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор по чл. 79 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въпросът е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика на ВКС, според която квалификацията на спорното право е дейност на съда по приложението на материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът взема предвид фактическите твърдения на ищеца, а не сочената от него приложима правна норма. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум, постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ до неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на спора – решения по гр. дело № 6629/2013г., четвърто г. о. и гр. дело № 1209/2013г., четвърто г. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
При постановяване на решението си въззивният съд се е ръководил от посочената съдебна практика. В мотивите изрично е подчертано, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 128 КТ е неправилна, тъй като решаващият съд се е произнесъл по наведените от ищеца фактически твърдения за основанието, от което произтича правото му на възнаграждение; неправилната правна квалификация е резултат на неправилно приложение на материалния закон, а не произнасяне по непредявен иск, поради което в правомощията на въззивния съд е сам да определи правното естество на правото като го квалифицира, съобразно основанието и петитума на иска.
Съдът е определил правната квалификация в съответствие с твърденията на ищеца за правопораждащите факти, от които произтича претендираното право и искането за защита, т. е. дал е защита на субективното право в рамките посочени от ищеца в исковата молба.
С обжалваното решение съдът е определил характера на договора, въз основа на който ищецът е основал претенцията си, като е приел, че не се касае до трудов договор, а до договор, с който между страните е уредена тренировачната и състезателна дейност на ищеца като професионален спортист при ответника, съобразно регламентацията дадена в чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорт (редакция ДВ бр. 33/2014г.). Неизпълнението на поети с договора задължения от ответника (чл. 3) е дало основание на съда да уважи иска в пълният му размер на основание чл. 79 ЗЗД, с което съдържанието на исковата молба не е променено, тъй като посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 09.01.2015г. по в. гр. дело № 851/2014г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ