3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 56
С., 4.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 14/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК образувано по частна касационна жалба на В. Б. К. против въззивно определение № 462 от 09.11.2010 г. по ч. гр. дело № 480/2010 год. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено определение от 05.07.2009 г. по гр. дело № 916/2008 год. на Видински районен съд, с което е прекратено производството по делото по иска на жалбоподателя против Ц. настоятелство на храм „Св. Т. Т.” представлявано от протойерей М. П. С..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие със съдебната практика, с обжалваното определение, е разрешен въпроса за процесуалната легитимация на Б. православна църква и нейните местни поделения. Поддържа се приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Към изложението е представено решение № 12/15.07.2003 год. на КС на РБ, с което е отхвърлено искане за обявяване на противоконституционността и несъответствието с международни договори, по които Б. е страна на следните разпоредби на Закона за вероизповеданията (ДВ бр. 120/2002 г.); чл. 7, ал. 4, чл. 10, ал. 1, изр. 3 и 4 и ал. 2, § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба и § 2, ал. 3 и § 3 и 4 от ПЗР.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с въззивното определение е потвърдено определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос за процесуалноправната легитимация на местните поделения на Б. православна църква е от значение за делото, но не налага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – жалбоподателят не доказва наличие на противоречива съдебна практика с представяне на влезли в сила съдебни решения, с които правния въпрос да е разрешен по начин различен с обжалваното определение. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която в изложението е посочена формално без да изложени съображения за необходимост от тълкуване на конкретна правна норма, непълнота на правна норма, като начин за развитие на правото, респ. отстраняване на противоречива съдебна практика насочена към точно прилагане на закона.
Жалбоподателят е предявил искова молба против Ц. настоятелство на храм „Св. Т. Т.”, която в изпълнение на указания дадени с определение от 07.10.2009 год. по ч. гр. дело № 551/2009 г. на Върховния касационен съд е оставена без движение. На жалбоподателя е указано да уточни пасивно процесуално легитимираната страна, с оглед разпоредбата на чл. 12 от Устава на българската православна църква. Указанието е съобщено и в дадения срок повереникът на жалбоподателя отново сочи, като пасивно процесуално легитимирана страна църковното настоятелство. Това разбиране не е възприето от съда, като противоречиво на чл. 12 и чл. 140, ал. 2 и 4 от Устава на Б. православна църква.
Определението е постановено при точно прилагане на закона и в съответствие със задължителна съдебна практика – ТР № 1/23.11.2010 г. по т.д. № 2/2010 год. на ОСТК на ВКС.
Според чл. 13, ал. 1 от Устава на Б. православна църква – Б. патриаршия в сила от 09.01.2009 г. (чл. 10, ал. 2, пред. 2 от Закона за вероизповеданията придава нормативна сила на Устава на Б., който определя нейното устройство), Б. православна църква – Б. патриаршия и нейните местни поделения – митрополии, църкви и манастири са юридически лица. Наименованието на църквата, като юридическо лице е наименованието на съответния храм – чл. 140, ал. 2 от Устава. В разпоредбата на чл. 140 се преутвърждава статута на църквата като юридическо лице, местно поделение на Б.-БП и на съответната митрополия. В чл. 12 от Устава „църковните настоятелства” са посочени като орган на митрополитската власт в епархията, а в чл. 140, ал. 4 от Устава се казва, че църквата се управлява от църковното настоятелство.
От изложеното следва, че „църковното настоятелство” е колективен орган на църквата, който управлява църквата с нормативно определени правомощия (чл. 154 от Устава на Б.-БП). Местните поделения са дефинитивно определени в чл. 13, ал. 1 с правен статут на юридически лица, от което следва, че пасивно легитимирана страна в процеса е юридическото лице – църквата (храма), а не органа на юридическото лице – църковното настоятелство, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. Въпреки дадените указания жалбоподателят е продължил да поддържа иска си по отношение на ненадлежна страна, което е дало основание на съда да направи извод за недопустимост на иска и да прекрати производството по делото.
Предвид изложеното, определението е постановено при точно прилагане на закона и в съответствие с ТР № 1/23.11.2010 г. по т.д. № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС, в което е изяснено понятието „местни поделения” и тяхната правосубектност. Това изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 462 от 09.11.2010 год. по ч. гр. дело № 480/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ