О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1060
София, 10.08.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 229 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. К. от гр. П., чрез неговия служебен защитник адв. С от АК П. , против въззивно решение № 1* от 27.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1461/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав, с което е оставено в сила решение № 206 от 24.01.2008 г. по гр.д. № 1762/2007 г. на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав, с което са отхвърлени предявените от В. Н. К. против П. Р. Д. от гр. П., обективно съединените искове, с правно основание, чл. 26, ал. 2, чл. 17, ал. 1 и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността като привиден на договор за продажба на апартамент № 9/51, находящ се в гр. П., ул. “. № 12, в бл. 247, вх. “В”, ет. 3, сключен между ищеца като продавач и ответницата като купувач, материализиран с нот. акт № 81, т. ІІ, д. № 185/28.12.2001 г. на Н. М. П. , с рег. № 228 на НК, признаване за действителен на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и разваляне на този алеаторен договор, поради виновно неизпълнение на задължението по него от ответницата.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е оставено в сила отхвърлителното решение на Пловдивския районен съд, е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба П. Р. Д., чрез повереника си адв. С от АК П. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата, но не изразява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени обективно съединени искове с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, жалбоподателят посочва разрешения от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, несъобразен от съда, а именно наличието на писмен документ, изходящ от страните по спора и наименован “декларация”, играещ роля на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, който е от значение за правилното решаване на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, какъвто не е настоящия случай.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст. В съобразителната част на обжалваното решение, въззивният съд изрично, точно и ясно е посочил, че процесният документ по своето съдържание не представлява писмено доказателство “контралетър”, което по безспорен начин да установява привидността на атакуваната сделка, но същият съставлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, при наличието на който установяването на твърдяните обстоятелства може да бъде осъществено и със свидетелски показания, както това е извършено в съдопроизводството по делото, но тъй като ищецът, чиято съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ е доказателствената тежест, не е доказал твърдяните факти, предявените от него обективно съединени искове по чл. 26, ал. 2, чл. 17, ал. 1 и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, са отхвърлени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 27.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1461/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ граждански състав, по касационна жалба с вх. № 28950/11.12.2008 г. на В. Н. К. от гр. П., чрез служебния му защитник адв. С от АК- П.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: